Отбелязваме 105 години от кончината на италианския художник Амедео Модиляни, застигнала го след кратък, но бурен живот. Преди смъртта си на 35-годишна възраст той създава гениални портрети, скулптури и картини с женски голи тела. Неговите творби са особено разпознаваеми заради използването на асиметрия, издължени фигури, работа с линии и склонността на художника да не рисува очите на субектите си. Животът му е кратък, осеян с болести и драми. Въпреки това Модиляни успява да остави на света своето богато творчество, включващо произведения, които са определяни като скандални, емблематични и великолепни.
Париж, както за много хора на изкуството, изиграва особена роля в съдбата на твореца. Когато се потапя в тамошния бохемски свят, той започва да
води скитнически начин на живот и да става зависим от алкохола и наркотиците.
В резултат на това здравословното му състояние се уврежда, което от ранни години е белязано от „жълтата гостенка“ - туберкулозата.
Амедео Модиляни проплаква за пръв път на 12 юли 1884 г. в Ливорно, Италия, в еврейско семейство на търговци. По времето на раждането му баща му е обявил фалит. Смята се, че то спасява семейството от разорение, тъй като в същия ден кредитори идват да изземат цялото им имущество. Поради древен закон обаче
те нямат право да вземат леглото на родилка,
затова семейството натрупва най-ценните си вещи върху него.
Детството на Модиляни е белязано от болести. На 11-годишна възраст получава плеврит, а година по-късно се разболява от коремен тиф. На 16 години отново получава плеврит, а след това се заразява с туберкулоза. Един ден, докато е болен и бълнува, той моли майка си да го заведе във Флоренция, за да види картините в галерия „Уфици“ и в Палацо Пити. Майка му се съгласява и когато Модиляни оздравява, тя спазва своята дума. След тяхното пътешествие във Флоренция тя го
записва на уроци в ателието на един от най-добрите художници
в Ливорно - Гулиелмо Микели. Там той изучава италианско изкуство от XIX век - натюрморт, портрет и голо тяло в продължение на две години от 1898 до 1900 г. Обучението му приключва, след като се разболява от туберкулоза.
Картина: Амадео Модиляни
През 1902 г., след кратък престой във Флоренция, той продължава обучението си във Венеция, където остава до зимата на 1906 г. Тогава заминава за Париж. Ранното му възхищение от италианската ренесансова живопис продължава през целия му живот.
В Париж Модиляни се интересува от картините на Пол Сезан. Първите му важни контакти са с художника Пабло Пикасо и с бъдещия му покровител Пол Александър. Той е първият, който се заинтригува от младия художник и купува негови творби. Потапянето на 21-годишния артист в бурния живот на Париж води до създаването на голям брой картини, рисунки и скулптури. Въпреки че в началото на творческата си кариера
Модиляни се смята за скулптор, но става по-известен като художник на портрети и голи тела.
През 1908 г. той участва в Salon des Indépendants - независима, колективна, ежегодна художествена изложба в Париж. Там той излага пет или шест картини.
Модиляни води тежък живот в крайна бедност.
Продава рисунките и картините си за нищожни суми, за да си купува храна и алкохол.
Често боледува, заради зависимостта си към алкохола и наркотиците, които изострят слабостта, останала от детските му болести.
Снимка: Christie’s
За първата си и единствена самостоятелна изложба в Париж през 1917 година Модиляни рисува серия от голи тела, които днес са сред най-известните му произведения. Експозицията привлича като магнит публиката и допринася за репутацията му на скандален плейбой. Освен това - „модерните жени“ на артиста се възприемат от някои като символ на сексуалност и предизвикателство. Техните безпардонни погледи и пози показват жени, които контролират телата си и начина, по който искат да живеят.
За няколко години от живота си Модиляни изоставя живописта, за да се съсредоточи върху скулптурата, пише БТА. Той дори е избран да участва в изложба в Salon d'Automne през 1912 г., което е голяма чест за млад художник по онова време. Той излага осем каменни глави, чиито издължени и опростени форми отразяват влиянието на африканската скулптура върху творчеството му.
Снимка: Bastet78 of Wikipedia
През 1917 година се запознава с Жан Ебютерн, студентка по изкуствата и модел. Скоро след това двамата заживяват заедно в Ница, където им се ражда дъщеря - Жан Модиляни. По-спокойният живот и климатът на Средиземноморието обаче не възстановяват влошеното здраве на художника. След като се завръща в Париж - на 24 януари 1920 г. той се разболява и 10 дни по-късно умира от туберкулозен менингит.
Ебютерн, тогава годеница на Модиляни, е бременна в осмия месец с второто им дете, когато той си отива от този свят. Ден по-късно,
съсипана от смъртта му, тя се хвърля от прозореца на петия етаж в дома на родителите си,
убивайки себе си и нероденото им дете.
Огромен брой картини на Модиляни са изгубени. Голяма част от ранните творби на художника са унищожени от него самия, тъй като ги смята за недостатъчно добри и продукт на предишния му живот на „мръсен буржоа“. Други негови произведения са изоставени по време на честите му премествания, а трети са дадени на редица любовници, които не ги запазват.
