Александър Морфов започва репетиции в Пловдивския драматичен театър, съобщи директорът на институцията Сюзанна Арутюнян. Режисьорът ще постави отхвърлената от Народния театър през 2023 г. пиеса на Михаил Булгаков „Съзаклятието на лицемерите”. В основата ѝ са сложните взаимоотношения на писателя с властта (Булгаков – Сталин), които съответстват на образите на Молиер и крал Луи XIV.
Според ръководството на театъра този спектакъл ще бъде „черешката на тортата“ в репертоара. Премиерата е предвидена за края на сезона, макар още да няма обявена дата.
През януари 2023 г. Александър Морфов представи проект за представлението в Народния театър, но не бе приет от ръководството. По това време вече беше набрал скорост конфликтът между режисьора и директора на театъра Васил Василев. Той беше продиктуван от това, че през октомври 2022 г. Морфов
надраска на вратата на пиарката Велислава Кръстева „ДПС“, „Изчезвай“
и „Връзки с обществеността на Ахмед Доган“. През януари 2023 г. той остави надписи и по вратата на директора. През март главният режисьор на Народния театър беше уволнен, а неговите постановки на сцената на Народния театър постепенно бяха свалени.
Пиесата „Съзаклятието на лицемерите“ е българското заглавие на „Кабала святош“ (Кликата на лицемерите), написана през 1929 г. Поставена е за пръв път в МХАТ през февруари 1936 г. Тя обаче е свалена след 7 представления. Преоткрита е през 70-те години на ХХ век. Това е история за
творец, първоначално подкрепян от властта, а после безжалостно погубен от нея.
Гениалният комедиограф е зависим от нищожествата по върха, от наперения, но всъщност празен дух на краля, обграден от своята „клика на лицемерите“. Той е кукла в ръцете им. Именно те насочват, привидно незабележимо, мислите и действията му, пише „Площад Славейков”. Пиесата разказва за времето, когато Молиер довършва пиесата си „Тартюф“ и е в разцвета си. Кралят проявява благоволение към него, но враговете и завистниците се опитват да разрушат творческия и личния живот на гения.
След личен разговор между Булгаков и Сталин „Кликата на лицемерите“ е разрешена за поставяне на 3 октомври 1931 г. По изискване на цензурата е била преименувана на „Молиер“. На 12 октомври 1931 г. Булгаков подписва договор за нея с Болшой драматичен театър в Ленинград, а на 15 октомври – с МХАТ в Москва. На 14 март 1932 г. Болшой драматичен театър съобщава на автора, че
се отказва от спектакъла заради статия на известния тогава драматург Всеволод Вишневски.
В нея се казва, че липсват марксистки ценности в пиесата. Именно той по-късно става прототип на героя от „Майстора и Маргарита“, критика Мстислав Лаврович.
Репетициите в МХАТ продължават повече от 4 години. През това време Станиславски, който ръководи театъра, влиза в конфликт с Булгаков. Според великия театрал в пиесата „е показан
човешкият живот на Молиер, но не и артистичният“.
Всъщност Константин Станиславски се е опитвал да пренесе драматичния конфликт извън политическия терен – между тълпата и неразбрания гений, за да избегне намесата на цензурата. На 22 април 1935 г. Булгаков изпраща писмо на Станиславски, в което заявява, че
отказва да пренапише пиесата.
Изразява готовност да разтрогне договора си с МХАТ. В крайна сметка се съгласява тя да бъде поставена, но не и да я режисира. Поема я Немирович-Данченко. Той избира пищни барокови декори също с идеята да разграничи максимално връзката между сценичното послание и реалността в сталинска Русия. Булгаков не харесва постановката, но когато само 7 представления по-късно заглавието е свалено от афиша, той го приема много тежко. Мнозина предполагат, че спектакълът „Молиер“ вероятно не се е харесал на Сталин заради твърде видимата прилика между него и Луи ХІV.
Пиесата е поставяна преди години и в България. Постановката е била на Слави Шкаров в Сливенския театър. В ролята на Молиер е бил актьорът Валентин Танев.
