„Рокендрол музиката, ако ти харесва, ако я усещаш, не можеш да не ѝ се отдадеш. Това се случва с мен. Не мога да се спра“, казва незабравимият Елвис Пресли. Един от най-големите му почитатели – музикантът, популярен с изключително широкия си вокален диапазон, Крис Айзък, заедно със своята група „Silvertone“, нагледно доказа думите му преди часове при първата си среща с българската публика в сърцето на София, във Vidas Art Arena.
В тази дългоочаквана понеделник вечер господин Айзък ни подари не просто концерт, а истинско преживяване, наситено с елегантност, чувственост и искреност – съществителни, които все по-рядко употребяваме в ежедневието си. Голяма част от зрителите бяха дошли специално, за да чуят вечната му балада „Wicked Game“ – една от най-разпознаваемите любовни песни в музикалната история, а други, като мен, – и да се потопят в магията на „Blue Hotel“, „Lie to Me“, „Baby Did a Bad Bad Thing“ и „Somebody’s Crying“, с които често започват или завършват дните си зад волана. Противно на очакванията ни, вечерта не беше никак меланхолична, а точно обратното – заредена с енергия, рокабили ритми и заразително добро настроение, дотолкова, че през цялото време на събитието столовете ни бяха излишни. За нея ни подготви младата българска изпълнителка Русита и нейните музиканти – Владислав Зидаров (барабани), Драгомир Милев (китара), Любо Иванов (пиано) и Пламен Борисов (бас китара), които буквално разтърсиха „Княз-Борисовата градина“ със своята авторска музика със силни лични и социални послания.
Снимка: БГНЕС
„Благодаря ви, че сте тук и подкрепяте живата музика. 48 години свирим заедно със „Silvertone“ и никога досега не сме идвали в България.
Не знам какво шоу ще се получи... може би нещо като семейно забавление“, каза Крис Айзък секунди преди да слезе сред публиката и да започне да общува с нея – така, сякаш се намира в своя кръг от приятели, а не сред куп непознати, които чакат нетърпеливо „правилния“ момент да се снимат с него. Имайки възможността да го видя отблизо, докато обикаляше между редовете и търсеше пламъка на рокендрола в очите на всеки от нас, не можех да повярвам, че след броени дни той ще навърши 70 години. В рамките на два часа господин Айзък изпълни над 20 песни от своя репертоар, включително и няколко кавъра като „Pretty Woman“ на Рой Орбисън и „Shake Your Hips“ на The Rolling Stones, на един дъх – танцувайки, шегувайки се и напомняйки ни, че здравият дух и тяло се поддържат най-вече с хубава музика.
Снимка: БГНЕС
„Ако имате желание да танцувате на тази песен, моля, направете го. Поканете на танц човека до вас – животът е твърде кратък, за да не го споделяме. Ако сте си купили билета сами, задайте си въпроса защо не сте предложили на някой друг да дойде с вас“, попита талантливият музикант малко преди да изпълни „Can't Help Falling in Love“ на Елвис Пресли и да предизвика буря от аплодисменти. „Само това поколение музиканти може по този начин да въздейства – да обединява млади и стари и да ги кара да пеят рамо до рамо“, прошепна една дама на съпруга си, докато бавно се отдаваше на ритъма заедно с него.
„Изумен съм и аз. Чу ли как дори и най-малките знаят текстовете на песните му? Невероятно“,
отвърна той. Техният разговор определено затвърди мнението ми, че музиката на Крис Айзък не просто се консумира, а се възпитава от поколение на поколение – нещо, което сякаш все по-трудно разпознаваме в последно време.
Снимка: БГНЕС
„Ако обичате тъжни любовни песни, на правилното място сте“, каза той малко преди да поздрави всички присъстващи, преминаващи през трудна раздяла, с „Baby Did a Bad Bad Thing“, „Blue Hotel“ и „Big Wide Wonderful World“, наситени с майсторските китарни сола на Крис Пау. В края на тази вълшебна музикална вечер под звездите той замени стилния си каубойски костюм с блестящ сценичен тоалет и покани част от публиката на сцената, за да се докосне до ритъма на „Silvertone“ отблизо. „Уау, много е яко да свириш в София!“, възкликна господин Айзък, предизвиквайки ни да покажем най-добрите си танцувални умения под звуците на неговата хармоника секунди до угасването на светлините на сцената.
„The world was on fire and no one could save me but you
It's strange what desire will make foolish people do“
Снимка: Z-ROCK
Тананиках си част от „Wicked Game“, припомняйки си заглушаващата тишина, изпълнена с възхищение, която предизвика той в самото начало на вечерта, докато я изпълняваше, и чудейки се дали да тръгвам към изхода, наблюдавайки неподвижните лица, вперени към сцената. Много отдавна не бях присъствала на концерт, на който публиката отказваше да повярва, че концертът е свършил, и с истинско нежелание си тръгваше от него.
Големият американски изпълнител и текстописец Крис Айзък и неговата банда „Silvertone“ успяха напълно да ни откъснат от реалността със своите красиви балади, в които рокабили от 50-те години среща класически поп мелодии. Те ни припомниха колко е важно да не спираме да лекуваме душата си с хубава музика и да учим и децата си да го правят, всеки път когато се почувстват самотни или когато празнуват следващия си успех.