Кубизмът е смятан за едно от най-влиятелните художествени течения на XX век. Терминът обикновено се свързва с произведения на изкуството, създадени в Париж (в кварталите Монмартър и Монпарнас) или в близост до френската столица. Основан от Пабло Пикасо и Жорж Брак, този стил се отличава с изобразяване на обекти така, че да могат да бъдат възприемани едновременно от различни гледни точки.
В началото на XX век постимпресионизмът и фовизмът се развиват с пълна сила - художествени течения, вдъхновени от експерименталния подход на импресионистите към живописта. Сред водещите им представители се откроява френският живописец и скулптор Жорж Брак със своите полихромни платна, изобразяващи стилизирани пейзажи и морски сцени. Именно в този период и по-точно през 1907 г. той се запознава с испанския художник, скулптор, график и дизайнер Пабло Пикасо.
„Кубистите“ доминират в есенния салон в Париж Снимка: Ню Йорк Таймс, 8 октомври 1911 г.
По това време испанският художник се намира в т.нар. „африкански период“, създавайки примитивистични творби, вдъхновени от африканската култура. Желанието му да експериментира е повлияно от работата му с Анри Матис – художник, известен с използването на ярки цветни петна и повтарящи се мотиви за изграждане на композицията.
„Никой никога не е разглеждал картините на Матис по-внимателно от мен и никой не е разглеждал моите по-внимателно от него“,
спомня си Пикасо пред френските медии през 60-те години.
От своя страна, Брак също експериментира с формата, а понякога и с цвета, но творбите му остават фигуративни. След срещата им двамата художници започват да работят съвместно, като постепенно се отдалечават от предишните си стилове и заедно полагат основите на кубизма. В следващите редове ще ви запознаем с някои от първите им творби в този жанр, както и с етапите на неговото развитие през годините.
„Госпожиците от Авиньон“ (1907) и „Виадуктът при Л’Естак“ (1908)
Снимка: Flickr/NicoDesign/ Minneapolis Institute of Arts
Първата творба (ляво) - „Госпожиците от Авиньон“ - е може би най-известното произведение на Пикасо от неговия „африкански период“. Създадена на границата между примитивизма и кубизма, тя впечатлява с лицата на фигурите, наподобяващи африкански маски, както и с фрагментирания сюжет. Тя се нуждаела от много време, за да види бял свят, тъй като е резултат от над 800 подготвителни скици и рисунки. Била изложена чак през 1916 г. — десет години, след като е нарисувана. Втората - „Виадуктът при Л’Естак“ - разположена вдясно, отразява интереса на Жорж Брак към играта с перспективата и разпадането на формите на геометрични елементи - ключова особеност на кубизма.
Представителите на това авангардно движение заимстват няколко художествени елемента от постимпресионистите, най-вече от Пол Сезан. Сред тях са характерните цветни площи, геометричните форми и особено усещането за изкривяване на формите.
„Твърдите правила на перспективата, наложени в изкуството, са ужасяваща грешка, която отне четири века, за да бъде поправена“,
споделя Брак пред The Observer през 1957 г. „Сезан, а след него Пикасо и аз имаме голяма заслуга за това. Научната перспектива кара обектите в картината да изчезват далеч от зрителя, вместо да ги доближава до него, както би трябвало да бъде при живописта“, допълва той.
Аналитичен кубизъм
Хуан Грис, „Портрет на Пикасо“, 1912 г. Снимка: Wikimedia Commons
Този период обхваща годините от 1908 до 1912 и се характеризира с картини, изобразяващи фрагментирани предмети в неутрални тонове и сложна композиция. Формите често се припокриват, представяйки обекта едновременно от няколко гледни точки. Пикасо прилага принципите на аналитичния кубизъм и в скулптурите си. Кулминацията на този подход е серия от бюстове и фигури, които акцентират върху експериментите с перспектива - една от ключовите характеристики на тази фаза. В този период към Пикасо и Брак се присъединяват и други художници, привлечени от авангардното течение, сред които се откроява испанецът Хуан Грис. Той се утвърждава като един от водещите представители на кубизма, особено със своя принос към развитието на синтетичния му етап.
Синтетичен кубизъм
Жорж Брак „Ром и китара“ Снимка: Colección Abelló, Madrid
Синтетичният кубизъм е втората основна фаза на кубистичното движение, възникнала през 1912 г. и продължила до 1914 г. В този период Пикасо, Брак, Грис и други художници започват да опростяват композициите си, използвайки по-ясни форми и по-светли цветове. Характерен за синтетичния кубизъм е засиленият интерес към натюрмортите, които се изобразяват както чрез традиционни живописни техники, така и чрез колажи - съчетания от различни материали и елементи, придаващи нова текстура и измерение на произведенията.
Наследството на кубизма
Рязане с кухненски нож през последната епоха на ваймарската бирена култура в Германия, 1919 г., Хана Хьох Снимка: communist.red
Подобно на други модерни течения в изкуството, кубизмът оказва влияние - и дори поражда редица други жанрове. Ярки примери са футуристите, които черпят вдъхновение от енергичните композиции на кубизма, а сюрреалистите възприемат и адаптират колажното изкуство. По подобен начин идеята за деконструиране на предметите на фрагменти влияе на художниците, свързани с движенията Дадаизъм, Де Стайл, Баухаус и абстрактен експресионизъм.
Днес кубизмът продължава да оказва влияние, като присъства в архитектурата, литературата и дори в студиата за татуировки. Много от съвременните му проявления черпят вдъхновение от портретите на Пикасо. Характерната естетика на течението му непрекъснато се преосмисля и интерпретира наново - свидетелство за неговото трайно културно и художествено наследство.
Арт критик Джон Бергер казва: „Почти невъзможно е да се преувеличи значението на кубизма. Това е революция в изобразителното изкуство, толкова голяма, колкото и тази в началото на Ренесанса. Влиянието му върху по-късните изкуства, върху киното и архитектурата вече е толкова широко, че почти не го забелязваме“.
