Днес, 17 юли, се навършват 67 години от смъртта на Били Холидей – жената, която промени завинаги историята на джаз музиката и доказа, че тя може да бъде не само изкуство, но и силно оръжие срещу несправедливостта. Наричана оше Лейди Дей, тя превръща своята болка, трудното си детство и преживените разочарования в песни, които продължават да вълнуват милиони хора и до днес.
Макар животът на Били Холидей да е белязан от бедност, расова дискриминация и множество пагубни зависимости, тя успява да се превърне в една от най-влиятелните джаз изпълнителки на 20-ти век. По повод годишнината от смъртта ѝ ви запознаваме отблизо с историята на една жена, чийто глас остава безсмъртен вече повече от 6 десетилетия, а животът ѝ продължава да вдъхновява артисти от целия свят.
Снимка: Pixels
Нелекото детство и първите несигурни стъпки в света на музиката
Били Холидей е родена на 7 април 1915 г. във Филаделфия и е плод на извънбрачните взаимоотношения на младата афроамериканка Сейди Фейгън и едва 16-годишния музикант Кларънс Холидей. Първите години от живота на Елианора Фейгън, както е истинското име на певицата, преминават доста трудно, защото майка ѝ е изгонена от дома си, след като забременява и се мести заедно с малката си дъщеря в Балтимор, където тя е отглеждана основно от свекървата на по-голямата сестра на Сейди. На Елианора често ѝ се налага да пропуска училище, като след съдебно решение през 1925 г. тя е принудена да встъпи в поправително католическо учебно заведение и да приеме съответната религия. Няколко месеца по-късно тя напуска училището, но след като техен съсед се опитва да я изнасили, отново се връща там.
Снимка: Getty Images
Три години по-късно младото момиче и майка ѝ се местят в Харлем, Ню Йорк, където си намират работа като проститутки, но след 12 месеца те са арестувани заради практикуването на незаконната си дейност. След като излиза от затвора Елианор започва да пее по местните нощни клубове, а една вечер през 1933 г., в един от тях влиза продуцентът Джон Хамънд, който веднага харесва гласа ѝ предлага на младото момиче да запише две песни с кларинетиста Бени Гудман. Второто им парче ,,Riffin the Scotch’’ се превръща в моментален хит, като по това време някъде тя решава и да смени артистичния си псевдоним и започва да се представя пред света като Били Холидей.
Зашеметяващата кариера и песента, която промени световната история
В рамките на едва няколко години Били Холидей започва да работи с едни от най-популярните музиканти на това време, сред които се открояват Каунт Бейси, Арти Шоу и Лестър Йънг. Именно саксофонистът Йънг дава на младата джаз певица запомнящия се прякор Лейди Дей, който остава завинаги част от нея. Това, което я отличавало от останалите изпълнители обаче била не техниката ѝ на пеене, а начинът, по който интерпретирала музиката.
Холидей обичала да забавя ритъма на своите песни, да влага специално чувство във всеки един изпян куплет
и да превръща всяко свое изпълнение в цялостно преживяване – нещо, което се оказало определящо за развитието на стотици джаз музиканти.
Най-значимият момент от кариерата на Холидей настъпва през 1939 г., когато тя записва песента ,,Strange Fruit’’ Парчето е вдъхновено от стихотворенията на учителя и общественик Абел Меерпол, който разказва в тях за линчуването на афроамериканците в южните щати на Америка. А самото заглавие, което в превод означава ,,странни плодове‘‘ не е директен превод на неговите текстове, а творчески прочит на самата Холидей, която използва метафората, че въпросните плодове са телате на нейните братя и сестри.
Снимка: The New Yorker
През 30-те години на 20-ти век в САЩ подобно послание било изключително смело и предизвикало множество спорове, и конспирации.
Масово местните радиостанции отказвали да излъчват песента ,,Strange Fruit’’,
а собствениците на нощните музикални заведения се страхували от реакциите на своите посетители, ако позволят парчето да бъде изсвирено на тяхна територия. Въпреки това Холидей настоявала сингълът да бъде неизменна част от репертоара ѝ, като постепенно го превърнала не само в музикален протест срещу расовата дискриминация, но и в една от най-култовите песни в американската история.
Борбата със зависимостите и последните мигове на тази земя
Въпреки огромните си успехи в сферата на джаз музиката, животът на Били Холидей продължавал да не бъде лишен от множество трудности и изпитания. Тя страдала от тежка зависимост към наркотиците, зад гърба си имала няколко неуспешни брака и постоянно попадала в компанията на токсични хора, които искали да се възползват от нея, и от славата ѝ. Натискът от ,,задушаващата‘‘ известност и постоянните прояви на расизъм спрямо нея, довели до това през 1947 г. певицата да бъде арестувана заради притежание на наркотици и да прекара близо година в затвора. След освобождаването си Холидей загубила правото си на специалния лиценз, който през тези години ѝ позволявал да пее в нощни клубове, където се сервирал алкохол – решение, което доста затруднило кариерата ѝ, но не успяло да я прекрати окончателно.
Снимка: PBS
През 50-те години здравословното състояния на Били Холидей започнало все повече и повече да се влошава, наркотиците и постоянният стрес започнали да оказват все по-голямо отражение върху гласа и физическото ѝ състояние.
Въпреки това тя не се отказва от това да прави нещото, което най-много обича, а именно да пее.
Дори през 1956 г. издава своя мемоар ,,Lady Sings the Blues’’, в който тя разказва съвсем откровено за своя живот, тежестта на славата и за личните си битки. Едва 3 години по-късно, на 44-годишна възраст, Били Холидей напуска този свят, като дори в последните си мигове остава под строг полицейски надзор заради обвиненията, свързани с наркотиците, които я преследват до последно.
