На днешния ден една от най-емблематичните фигури на европейското кино – Бриджит Бардо, навършва 91 години. За едни тя е символ на красота и свободен дух, за други муза на множество режисьори, а за трети е безкомпромисен защитник на правата на животните. Родена в Париж през 1934г., Бардо превръща своите активни актьорски години в сцена на дързостта и неподправената женственост.
Зад блясъка на прожекторите стои една жена, която не се страхува да предизвика обществото, да скандализира с филмите, в които участва, а когато това ѝ омръзна – да се отдаде на каузите, които са близки до сърцето ѝ. Животът на Бардо е изпълнен с любов, творчество, бунтарство и автентичност, които я превръщат в обичания образ, познаван днес.
Снимка: ELLE
Строгите родители и първата бурна връзка
Бриджит е родена в Париж през 1934 г. в семейството на Луис и Ан-Мари Бардо. Баща ѝ e инженер и собственик на няколко местни индустриални фабрики в столицата на Париж. Ан-Мари e дъщеря на директор на компания за застраховки. Бриджит израства в консервативно католическо семейство и страда от състоянието ,,мързеливо око‘‘, което по-късно води до влошено зрение. Тя има и по-малка сестра на име Мари-Жан.
Детството на Бардо било приятно и многообещаващо, тя живеела със семейството си в огромен луксозен апартамент, състоящ се от седем стаи. Въпреки това споделя, че често била сърдита и негодуваща, защото баща ѝ бил строг и държал както на добрите маниери, така и на прилично изглеждащото облекло. От друга страна, майка ѝ била прекалено избирателна и позволявала на дъщеря си да дружи с много малко деца.
Снимка: Pinterest
По време на Втората световна война, Париж бил окупиран от нацистка Германия и на Бардо ѝ се налагало да прекарва повечето си време у дома. На малкото момиче започнало да му харесва да танцува на музиката от грамофонните плочи, докато майка ѝ виждала потенциал за балерина в това хоби. На седемгодишна възраст Бриджит е изпратена в частното училище Cours Hattemer, където има уроци само три пъти в седмицата, а останалото време посвещава на танците. През 1949 г. Бардо е приета в консерваторията в Париж. Там тя посещавала часовете на руския хореограф Борис Княжев в продължение на три години.
В същата година Елен Гордън-Лазареф, директорката на списанията Elle и Le Jardin des Mondes, назначава Бриджит на позицията модел. Една година по-късно тя се появява на корицата на първото издание, което ѝ осигурява предложение за роля във филма ,,Les Lauriers‘‘. Родителите на Бардо до последно настоявали дъщеря им да не става актриса, но тя не ги послушала и се явила на кастинга. След време се разбрало, че тя не е одобрена за ролята, но пък се влюбила в режисьора Роже Вадим. Майка ѝ и баща ѝ били много против тази връзка и дори решили да я изпратят да продължи образованието си в Англия само за да не е с Роже.
Бардо обаче пъхнала главата си в запалена печка и ги заплашила,
тогава родителите ѝ решили да я оставят на мира, но само при едно условие – тя да се омъжи за него на 18 години.
Скромното начало на една шеметна кариера
Бардо се появява отново на корицата на списание Elle през 1952 г., което ѝ осигурява малка роля в комедията ,,Crazy for Love’’. За този ангажимент тя получава заплащане в размер на 200 000 франка. Три години по-късно идва и първата ѝ роля, за която трябва да говори английски, а именно в ,,Doctor at Sea’’, който става третият най-популярен филм във Великобритания за въпросната година.
Снимка: Yellow Corner
Големият актьорски пробив на Бриджит идва с четири филма, които я превръщат в звезда.
Първият е мюзикълът ,,Naughty Girl‘‘, в който тя играе ролята на буйно момиче с много проблеми в училище. Следват комедиите от 1956 г. ,,Plucking the Daisy‘‘ и ,,The Bride Is Much Too Beautiful‘‘, а четвъртата продукция, която я води към върха, е мелодрамата ,,And God Created Woman‘‘. Филмът е режисьорският дебют на Роже Вадим, а сюжетът се върти около неморална тийнейджърка от малък консервативен град. Продукцията постига международен успех, а в някои кина в САЩ добри е забранена за излъчване.
През 60-те години на 20-ти век Бардо започва да участва във филми, които изглежда, че са повече насочени към международния пазар. Първата ѝ холивудска продукция е комедията ,,Dear Brigitte‘‘ с Джеймс Стюарт, който влиза в образа на академик, чийто син се влюбва в актрисата. Бриджит е и талантлива певица, тя участва в музикални шоу програми и записва няколко песни – повечето от които колаборации със Серж Генсбург, Боб Загури и Сача Дистел. Някои от най-популярните ѝ хитове от това време са ,,Harley Davidson‘‘, ,,Je Me Donne À Qui Me Plaît‘‘, ,,Bubble gum‘‘, ,,Contact‘‘, ,,Je Reviendrai Toujours Vers Toi‘‘, ,,L'Appareil À Sous‘‘, ,,La Madraguе‘‘ и много други.
Снимка: Getty Images
Един от последните филми на Бардо е проектът ,,Don Juan, or If Don Juan Were a Woman‘‘ на режисьора Роже Вадим, в който тя играе главната роля. През 1973г. Бриджит официално се оттегля от професията, като за това си решение тя споделя, че искала да го направи по елегантен начин. Една година по-късно се появява и в списание Playboy, за което заснема гола фотосесия, с която отбелязва 40-ия си рожден ден.
Любовта към животните
След като Бардо участва в над 40 продукции и няколко музикални албума, тя започва да използва известността си, за да популяризира различни каузи, свързани с правата на животните. Всичко започва през 1977 г., когато актрисата се запознава с канадския активист Пол Уотсън. Двамата взимат участие в специална операция, посветена на спасяването на тюлени и спирането на техния лов. Бардо качва снимка от акцията, на която се вижда как тя лежи на земята до животните, като по-късно кадърът добива световна популярност.
Снимка: Getty Images
През 1986 г. тя основава фондация ,,Бриджит Бардо‘‘, избира да стане вегетарианка и събира за каузата си три милиона франка от продажбата на личните си бижута и вещи. През годините тя се е застъпва активно за правата на животни от различни краища на света и изпраща писма до държавни глави, чрез които настоява за зачитането на своята кауза. През 1999 г. Бардо пише на тогавашния президент на Китай Дзян Дзъмин с молбата да се спре убиването на носорози и тигри, както и тяхното използване за направата на афродизиаци.
