Елтън Джон е един от най-популярните артисти в края на 20-ти век, благодарение на незабравими хитове като „Rocket Man“, „Crocodile Rock“ и „Candle in the Wind“. Статутът му на суперзвезда се запазва и през 21-ви век, като оказва влияние върху много други автори на песни и музиканти, включително Джордж Майкъл, Брус Хорнсби, Руфъс Уейнрайт, Майли Сайръс и Бранди Карлайл. Като един от първите мъжки поп звезди, които открито заявяват своята хомосексуалност той проправя пътя за много queer изпълнители.
Как се става Елтън Джон?
Роден като Реджиналд Кенет Дуайт, той е дете чудо, свирещо на пиано, и още на 11 години получава стипендия за Кралската академия за музика. Привлечен от поп музиката, след като открива R&B стила, той се присъединява към Bluesology, по-късно съпровождащата група на Джон Болдри, в средата на 60-те години. Среща своя основен съавтор на песни Бърни Топин, след като и двамата отговарят на обява в специализирано списание, като по това време артистът вече се изявява като Елтън Джон. Сценичното му име е съчетание от имената на двама членове на „Bluesology“: саксофониста Елтън Дийн и Джон Болдри.
През 1968 г. Музикантът постига първия си успех във Великобритания с песента „Lady Samantha“, пише britannica. Първият му американски албум - „Elton John“, излиза през 1970 г. и веднага го утвърждава като голяма международна звезда.
Музикален стил и сценично присъствие
През цялата си кариера Джон демонстрира изключителен талант да усвоява и съчетава разнообразни поп и рок стилове в динамичен, изчистен звук, който е екстровертен и енергичен. Записите му са сред първите, които съчетават електрическа китара и акустично пиано със синтезаторни инструменти. Вокалният му стил, южният акцент и госпъл интонациите са силно повлияни от американската музика. Стилът му на свирене на пиано е „богато украсен” с госпъл привкус разработка на стила на Литъл Ричард и Джери Лий Луис.
Снимка: Anwar Hussein/Getty Images
Първият американски хит на Джон, „Your Song“, от 1970 г., е любовна балада, която съчетава интроспективното настроение на авторитена песни от онова време с по-традиционното поп майсторство. Записите на Джон от началото на 70-те години са почит към модели на кънтри рок и фолк рок като The Band and Crosby, Stills and Nash.
Статутът на суперзвезда
Снимка: Jack Robinson/Hulton Archive/Getty Images
Към 1973 г. Елтън Джон вече е един от най-продаваните поп изпълнители в света. Типичните му композиции, написани съвместно с Топин, представляват нежни пародии на всичко – от „Ролинг Стоунс“ („The Bitch Is Back“ - 1974) през баладите на Франк Синатра („Blue Eyes“ - 1982), през рокендрола от 50-те години („Crocodile Rock“ - 1972) до филаделфийския соул („Philadelphia Freedom“ - 1975). Той демонстрира и по-дълбоки музикални амбиции в по-дълги произведения като „Burn Down the Mission“ от Tumbleweed Connection (1971) и „Funeral for a Friend/Love Lies Bleeding“ от Goodbye Yellow Brick Road (1973). Други забележителни песни от този период включват „Rocket Man“ от Honky Château (1972) и „Don’t Let the Sun Go Down on Me“ от Caribou (1974).
Започвайки от 1976 г. с албума „Blue Moves”, рок влиянието в творчеството му става по-малко изразено и се появява по-църковен английски поп стил в балади като „Sorry Seems to Be the Hardest Word“ (1976). В края на 70-те и през 80-те години, докато експериментира с други сътрудници, музиката му губи част от свежестта си и популярността му леко спада, но той остава изключително популярен мейнстрийм изпълнител, който внася в поп арената старомодна и пищно костюмирана екстравагантност. В същото време Елтън Джон е признат за истински шоумен, тъй като често се появява на сцената с перуки и слънчеви очила, инкрустирани с кристали.
Композиране за филми
Снимка: Variety
Заедно с текстописеца Тим Райс той пише песни за филма „Цар Лъв“ (1994 г.), а „Can You Feel the Love Tonight“ дори печели „Оскар“ за най-добра оригинална песен. Филмът е адаптиран в мюзикъл на Бродуей през 1997 г. Същата година нова версия на песента му от 1973 г. „Candle in the Wind“, посветена на легендата на киното Мерилин Монро, е преработена от Топин, за да почете смъртта на Даяна, принцеса на Уелс. Новата версия се превръща в един от най-успешните поп сингъли в историята, продавайки се в над 30 милиона копия.
През 1998 г. Елтън Джон отново се обединява с Райс, за да напишат сценичния мюзикъл „Elaborate Lives: The Legend of Aida“ (преработен през 1999 г. като „Aida“), свободна адаптация на операта на Джузепе Верди. Джон и Топин пишат и мюзикъла „Лестат“ (2005), базиран на поредица от романи за вампири на Ан Райс. Елтън работи и по композирането на музиката за „Били Елиът“, сценична адаптация на популярния филм от 2000 г. Мюзикълът има премиера в лондонския Уест Енд през 2005 г. и дебютира на Бродуей през 2008 г. На следващата година печели 10 награди „Тони“, включително за най-добър мюзикъл.
Късна кариера и албуми
Снимка: Dan Kitwood/Getty Images
От 2003 до 2009 г. Елтън Джон има постоянен ангажимент в „Caesars Palace“ в Лас Вегас. Шоуто, озаглавено „Elton John and the Red Piano“, представлява мултимедийна ретроспектива на кариерата му с визуални ефекти, създадени от фотографа Дейвид ЛаШапел. Музикантът приема и втори постоянен ангажимент в Лас Вегас, озаглавен „The Million Dollar Piano“, който продължава от 2011 до 2018 г.
Междувременно Елтън Джон продължава да издава албуми, сред които „Peachtree Road“ (2004), „The Union“ (2010, дуетен албум с Леон Ръсел), „Wonderful Crazy Night“ (2016) и „Who Believes in Angels?“ (2025, с кънтри изпълнителката Бранди Карлайл). Той също така участва в създаването на саундтраците към анимационните филми „Пътят към Ел Дорадо“ (2000) и „Гномео и Жулиета“ (2011).
През 2018 г. артистът стартира това, което обявява за своето последно турне, наречено „Farewell Yellow Brick Road“. Планирано е то да продължи три години, но е преустановено през 2020 г. поради пандемията от COVID-19. По време на паузата Елтън Джон записва 32-рия си студиен албум, „The Lockdown Sessions“ (2021), който включва сътрудничества с музиканти като Стиви Уондър, Еди Ведър (от Pearl Jam) и Майли Сайръс. Турнето е възобновено през 2022 г. През 2024 г. то печели награда „Еми“ за най-добро вариететно шоу. Тази победа превръща Джон в един от малкото носители на наградата „ЕГОТ“ (бел.ред. четирите най-големи награди за сценични изкуства - „Еми“, „Грами“, „Оскар“ и „Тони“.
През този период излиза и филмът „Rocketman“ (2019), базиран на неговия живот. Джон и Тoпин пишат сингъла „(I’m Gonna) Love Me Again“ за биографичния филм, който спечели „Оскар“ за най-добра оригинална песен.
Благотворителна дейност и отличия
Снимка: REX
Звездата създава Фондация „Елтън Джон за борба със СПИН“ през 1992 г. и оттогава дарява всички авторски хонорари от продажбите на синглите си за изследвания в областта на СПИН. Изключение прави версията на „Candle in the Wind“ от 1997 г., чиито приходи отиват за любимите благотворителни организации на принцеса Даяна.
Елтън Джон е включен в Залата на славата на рокендрола през 1994 г., а през 1998 г. е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II. Той получава наградата „Кенеди Сентър“ през 2004 г. и Националния медал за хуманитарни науки от президента на САЩ Джо Байдън през 2022 г. Две години по-късно Джон и Топин са удостоени с наградата „Гершуин“ за популярна песен на Библиотеката на Конгреса. През 2025 г. „Goodbye Yellow Brick Road“ пък е добавен към Националния регистър на звукозаписите, считани за „значими от културна, историческа или естетическа гледна точка“.
