Теньо Гогов е от хората, които трудно могат да се поберат в едно определение - той е едновременно сценарист, създател на музика, писател и търсач на човешки истории. С чувство за хумор, което не попада в графата на добре познатите клишета и с интерес към духовното, той знае как да накара една история да оживее. От книгите, които чете, през думите, които са му любими, до мислите му за родния шоубизнес - всеки негово отговор е поднесен с много добро настроение и шеговитост.
В това Блиц интервю, Гогов разкри коя песен е саундтракът на живота му, кой е неговият вътрешен критик, какво е онова нещо, което го вдъхновява всеки ден и още много любопитни подробности за личността си. Очаквайте един кратък разговор, който започва с усмивка и завършва с известна доза размисъл по тема за развлекателната индустрия, която е по-актуална от всякога.
Снимка: Личен архив/Теньо Гогов
- Книгата, която чета в момента е...
- О, „История на библейските земи“ на университета Оксфорд.
- Най-често си казвам ,,Голям праз", когато...
- Май не казвам никога „голям праз“, хах. Но скоро ще го напиша върху първия сценарий за шоуто през декември. Ела те ни вижте!
- Ако можех да бъде сценарист на един филм щях да избера...
- Бих написал с кеф нещо от сорта на „Името на розата“. Фен съм на църковната история и мисля, че в някакъв момент ще съм готов да напиша нещо готино в епоха.
- Моят вътрешен критик е...
- Целият свят наоколо е критик, предпочитам да слушам вътрешния си мотиватор.
- Думата на български, която ми звучи най-красиво е...
- Невърмайнд. Това вероятно е нещо като английското „голям праз“. Употребявам много чуждици и не съм най-добрата реклама на чистия и книжовен български – това е честният отговор. Но иначе, айде, ето едно българско – „пафта“, това са онези красиви украшение върху колана на женската ни носия. Това е дума, която носи естетиката на онази българка, която е нямало нужда от хиалурон и ботокс, за да бъде красива. Както казваше певицата Рени от филма „Оркестър без име“: „Най-хубавото е естественото!“
- Като малък исках да стана...
- Честно казано – не знам. Помня, че исках да спасявам хора под някаква форма и може би се кефех на образи като Тарзан, Индиана Джоунс и подобни. Но каква би била тази професия, идея си нямам.
- Ежедневно ме вдъхновява...
- Чудните истории, които са се случвали и се случват на съвсем обикновени хора – като нас. Затова и обичам да ги разказвам в рубриките ми в „На кафе“
- Най-добрите идеи ми идват, когато...
- Когато дойдат.
- Ако животът ми си имаше тематична песен щеше да е...
- Ууу, супер въпрос! Иска обмисляне, но казвам първото, което ми хрумва – авторът на „Walk Like An Egyptian“ (The Bangles) се вдъхновява от клатушкането на хората от един ферибот между Англия и Франция. Велики неща се случват, когато сме наблюдателни и отворени за живота наоколо. Да бъдем!
- Единственото нещо, което искам да променя в българския шоубизнес е...
- Човекът най-накрая трябва да стане важен. А на практично ниво, това означава телевизиите и другите големи частни субекти да се научат да плащат добре за авторски права. Другото е кражба от живота на твореца. А в момента от твореца крадат и то здраво. Но вярвам, че ще успеем да се преборим за нещо по-добро. А назад, каквото билo, било. Голям праз! (ето, ползвах го за сефте )
