22 Jan 2025

Тото Кутуньо - нежният и мелодичен глас на Италия

  • 25
Тото Кутуньо - нежният и мелодичен глас на Италия
© Picture Alliance/Pacific Press
Шрифт:
Принтирай

Италианският певец и композитор Тото Кутуньо, чиято хитова песен от 1983 г. „L’Italiano“ се превърна в световна сензация и остана изключително популярна десетилетия по-късно, умира на днешната дата – 22 август през 2023 г.  на 80-годишна възраст. По време на дългогодишната си кариера изпълнителят продава над 100 милиона албума по целия свят.

„Той беше способен да създава мелодии, които оставаха в съзнанието и сърцата на публиката“, споделя дългогодишният му мениджър Данило Манкузо. Поддържайки спомена за таланта му жив, ще ви разкажем повече за творческия път на артиста.

Детство и среща с музиката

Снимка: Getty Images

Роден е на 7 юли 1943 г. във Фосдиново, Тоскана, като второ от три деца. Кутуньо израства в Ла Специя, Лигурия. Баща му, сицилиански военноморски подoфицер, е тромпетист в общинския духовен оркестър. В интервю за Le Monde през 2018 г. изпълнителят обобщава запознаването си с музиката с няколко думи: „Баща ми ме заведе на репетиция, когато бях на осем години, и диригентът го попита дали мога да свиря на маршов барабан. От него преминах към пълен сет, а после към акордеон и пиано“.

Кариера и творчески път

Снимка: Picture Alliance/Pacific Press

Барабаните са неразделна част от музикалния му път в първите му две групи, - Ghigo e i Goghi и Toto e i Tati, основана през 1965 г. С втората си формация записва няколко 7-инчови плочи до края на 60-те години и постига малък успех в Италия с „La Ragazza Della Spiaggia”, причудлива поп песен с хор, орган и цигулки.  Скоро след това обаче се насочва към композирането на песни, посочва New York Times.

Талантът му да пише запомнящи се парчета води до сътрудничеството му с известни френски певци

като Жо Дасен, за когото пише „L’été Indien“ и „Et si Tu N’Existais pas“, и Далида, с която записва диско хита „Monday, Tuesday … Laissez-Moi Danser“. Създава песни и за френската поп звезда Джони Холидей, както и за известни италиански певци като Доменико Модуньо, Адриано Челентано, Джильола Чинкуети и Орнела Ванони. Звезди като Селин Дион също пеят негови песни.

Самият Кутуньо също изпълнява някои от собствените композиции първо с диско групата Albatros. Сформира я с Лино Лозито и Марио Лимонгели.  Заедно заемат трето място на фестивала на италианската песен в Санремо през 1976 г. След поредния успех в класациите с песента „Santamaria de Portugal“ през 1978 г.

Кутуньо напуска Albatros, за да се концентрира върху соловата си кариера.

Същата година има първия си солов хит с „Donna donna mia“, песента, с която започва телевизионното шоу на Майк Бонджорно „Scommettiamo?“ по RAI TV. През 1979 г. пише хита номер едно на Адриано Челентано „Soli“.

Фестивал в Сан Ремо

В началото на 80-те години издава „Solo Noi” (1980), която му носи награда на фестивала в Сан Ремо, в който участва над дузина пъти с хитове като „Innamorata, Innamorato, Innamorati” (1981), „La Mia Musica” (1982) и „L’Italiano” от 1983 г.

Както обяснява пред Le Monde,

песента е композирана след концерт в Торонто „пред 3000 души публика.

Когато светлините се включиха отново, видях предимно италиански лица. Исках да им посветя песен“. Заедно с текстописеца Кристиано Минелоно, Кутуньо я предлага на Адриано Челентано. „Беше написана специално за него. Той я послуша два пъти и каза, че никога няма да я пее. Смяташе, че ще прозвучи арогантно“. Така Кутуньо запазва песента за себе си и 1983 г. се превръща в най-успешната му година, тъй като творбата оглавява класациите в Италия и цяла Европа. „L'Italiano” обобщава някои от най-популярните социални черти на Италия, което прави песента много популярна сред емигрантите. Въпреки че завършва едва на пето място в Сан Ремо, тя се превърна в най-големия международен хит на Кутуньо.

Той завършва и втори в още шест издания на фестивала в Санремо - през 1984 г. с песента „Serenata“ („Серенада“), през 1987 г. с „Figli“ („Деца“); през 1988 г. с „Emozioni“ („Емоции“), през 1989 г. с „Le mamme“ („Майки“), през 1990 г. - с песента „Gli amori“ и през 2005 г. с Анализа Минети с песента „Come noi nessuno al mondo“.

Този рекорд му печели прякора „вечният втори” (l'eterno secondo).

Кутуньо поставя и друг рекорд в рамките на фестивала – най-много участия (бел. ред. – цели 15). Той се включва в музикалното състезание през 1976, 1977, 1980, 1983, 1984, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1995, 1997, 2005, 2008 и 2010 г. Той си оспорва първото място с артисти като Ал Бано, Анна Окса, Милва и Пепино ди Капри.

„Евровизия”

През 1990 г. е поканен да представи Италия на „Евровизия“ в Загреб. Той печели конкурса с „Insieme: 1992“ - балада, която прославя европейската политическа интеграция и създаването на Европейския съюз. На 46 години и 302 дни Кутуньо става най-възрастният победител в конкурса до този момент, надминавайки рекорда, поставен от Андре Клаво през 1958 г. Първото си място запазва до 2000 г., когато братята Олсън печелят конкурса.

Популярност по света и политически противоречия

Кутуньо често е бил на турнета в САЩ - изнасял е концерти в Ню Йорк и Атлантик Сити. Посещавал е и Австралия три пъти. Сред страните, в които е популярен, са още Германия, Испания, Румъния, Турция и Русия, където през 2013 г. е

изпълнил „L'Italiano“ в съпровод на хор „Червената армия“.  

През март 2019 г. група политици от украинския парламент се опитват да попречат на Кутуньо да изнесе концерт в Киев, като в отворено писмо до шефа на службите за сигурност на страната Васил Грицак искат да се забрани на певеца да влиза на украинска територия, наричайки го „поддръжник на руската война в Украйна“ – вероятно заради успеха му в Русия и връзката му с хор „Червена армия“. Той отхвърлил обвиненията, описвайки себе си като аполитичен и подчертавайки, че е отказал да изнесе концерт в Крим след руската окупация през 2014 г. Същата година Кутуньо прави своята последна значима телевизионна роля като един от треньорите в музикалното шоу „Ora o mai più”. Няколко месеца по-късно той направи едно от последните си изпълнения на живо като гост на Джованоти.

Личен живот и смърт

Снимка: Getty Images

Роден през 1989 г., Нико Кутуньо е единственото дете на покойния певец и композитор. Той е плод на извънбрачна връзка, която изпълнителят е имал с жена на име Кристина. В Domenica In той разкрива: „Аз съм роден от любов, така че нямаше нищо лошо.“ Първоначално певецът не искал да признае момчето, но съпругата му Карла Гали го е подтикнала да го направи и да поддържа връзка с него, отбелязва Il Messaggero.

 „Карла можеше да ме изгони от къщи, но не го направи. Първото, което ми каза, беше да призная сина си и да му дам моето фамилно име“, заявява Тото Кутуньо. Той и съпругата му са били заедно почти 50 години. Двамата се женят през 1971 г., но така и никога нямат деца.

Тото Кутуньо - нежният и мелодичен глас на Италия
Предишна „Театърът на Шабат“ на носителя на множество литературни награди Филип Рот с първо българско издание
Тото Кутуньо - нежният и мелодичен глас на Италия
Следваща Плато и ваза от рядък китайски порцелан се появиха в магазин за „втора ръка“