Задавали ли сте си някога въпроса коя е първата печатна българска книга? Решихме, че няма по-подходящ момент да ви разкажем за нея от 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Днес от нея
са останали едва 17 екземпляра,
а един от тях се пази в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Отпечатване и замисъл
Първата българска печатна книга носи името „Абагар” и е съставена и издадена в Рим през далечната 1651 г. Дело е на Филип Станиславов, който по-късно става никополски католически епископ. „Абагар”, която се състои едва от пет листа, всъщност
представлява молитвеник, предназначен да се носи като амулет
(свитък, навит около кръста на човек или лявата му ръка).
Смята се, че той е съставен с цел да се разпространява католическата пропаганда сред българските павликяни. От една страна, амулетна форма на книгата се свързва с традиционното почитане на словото от павликяните, от друга символизира и почитането на материалното – отхвърляно от тях.
Кой е Филип Станиславов?
Филип Станиславов е роден около 1608 г. в село Ореш, Свищовско, в семейството на павликяни, приели католическата религия. Той и брат му решават да посветят живота си на религиозните учения. Така заминава да учи в Италия, а по-късно е
работил в папския двор
в продължение на две години.
Смята, че освен „Абагар” – Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници – сборник, съдържащ текстове на литургии, украсен с миниатюри.
Заглавие и послания
Първата българска печатна книга носи името на арменския цар Абагар, тъй като включва негово апокрифно послание до Иисус Христос. Древни предания гласят, че владетелят се разболял тежко. Мъчил се в продължение 6 години, докато най-накрая решил да напише писмо до самия Христос. Иисус чул молбата му и изпратил апостол Тадей, който вдигнал цар Абагар на крака.
Останалите апокрифи в книгата също носят амулетен характер. Смята се, че помагат при болест, за зачатие, спасяват от злини и закрилят.
