Цветята не са само част от природата, най-красивите, както и най-тъмните моменти от живота на човека, но и неизменна тема в историята на изкуството. От древните пещерни рисунки до библейските сцени, цветната палитра и фините детайли, които флората предоставя, те създават истински визуален шедьовър, който не спира да провокира въображението ни.
През вековете творците са изследвали символиката на хиляди цветя, които растат по света, през призмата на своите емоции. В следващите редове ще се запознаем с някои от най-забележителните произведения на изобразителното изкуство, в които цветята не просто присъстват, а играят централна роля.
Едуар Мане - ,,Две рози върху покривка“ (1882)
Снимка: Museum of Modern Art
В края на живота си Едуар Мане започва да рисува малки натюрморти, включително цветя. Почти всички те са изобразени в кристални вази (с изключение на „Две рози върху покривка“). По това време Мане е сериозно болен - страда от ревматизъм и сифилис, който не е лекувал в продължение на години. Приятелите, които го посещават в болницата, често му носят цветя, които той използва като мотиви в своите произведения. Тези картини изглеждат по-скоро като портрети, отколкото като обикновени натюрморти заради емоционалния заряд, който носят. Това е особено вярно за „Две рози“, чийто тъмен фон загатва за преходността на живота. Малко след завършването на картината Мане развива гангрена на единия си крак, което води до ампутация. Той умира със седмица закъснение от усложнения след операцията.
Винсент ван Гог - „Слънчогледи“ (1887)
Снимка: The National Gallery, London
„Слънчогледи“ на Ван Гог е олицетворение на любовта му към смелите цветове и дълбоката емоционалност. Със своите сияйни жълти нюанси и динамични вихрени щрихи картината не просто улавя образа на цветята, а пресъздава пулса на самия живот в неговата сурова и неподправена красота. Слънчогледите му се превръщат в символ на жизненост, надежда и поетиката на несъвършенството. Тази забележителна серия утвърждава Ван Гог като един от най-великите художници, пресъздавали магията на цветята. Тя се съхранява в Националната галерия на Лондон.
Пиер-Огюст Реноар - „Рози във ваза“ (1890)
Снимка: Cleveland Museum of Art
Картината „Рози във ваза“ на Реноар олицетворява деликатния чар на импресионизма. Меката игра на светлина и сянка създава романтична атмосфера, от която всеки, зърнал я, неминуемо се омайвал. Художникът сам казва: „Рисуването на цветя позволява на мозъка ми да си почине. То не създава същото напрежение, както когато съм изправен пред модел. Когато рисувам цветя, слагам тонове, смело опитвам стойности, без да се притеснявам, че ще загубя платното“. Той особено харесва розите, чиито пълни и заоблени форми оприличава на женското тяло. Картината може да бъде видяна в Музея на изкуствата в Кливланд.
Клод Моне - „Водни лилии“ (1906)
Снимка: Courtesy CC/Flickr/JoAnn Bishop
Никой списък на известни картини с цветя не би бил пълен без „Водни лилии“ на Моне. Като един от основателите на импресионизма, той майсторски използва светлината и цветната палитра, за да пренесе всеки зрител в един свят на тишина и спокойствие. Панорамата от лилии е сред най-великите творби на Клод Моне, създадени в Живерни – негов дом и ателие, където той поддържал сложна градина с езера, осеяни с лилии. Днес този шедьовър се съхранява в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.
Густав Климт - „Цветна градина“ (1907)
Снимка: gustav-klimt.com
Макар че от началото на кариерата си е известен с алегоричните си композиции и женските портрети, през 90-те години на XIX век и след това - пейзажната живопис става все по-важна част от творчеството на Климт. В крайна сметка заема почти една четвърт от неговите произведения. Тази промяна е отчасти вдъхновена от голяма изложба на картини на Ван Гог в галерия „Miethke“ във Виена, която той посещава и на която силно се възхищава. „Цветната градина“ на Климт излъчва пищна жизненост, в която неусетно се съчетава необузданата красота на природата с характерната за него орнаментика. Платното, отразяващо същността на изобилието в живота, е продадено на търг за 59,3 млн. долара в Лондон през 2017 г.
Фрида Кало - „Магнолии“ (1945)
Снимка: fridakahlo.org
„Рисувам цветя, за да не умрат“ - казва Фрида Кало. В картината „Магнолии“ се откроява голямо цвете на крушов кактус. To е изключително чувствително и когато цъфти, неговият цвят трае само няколко часа, което, както лесно може да се усети, символизира прага между живота и смъртта - мотив, който често присъства в картините на Фрида Кало. В дясната част на композицията едва забележима се открива отворена кала. Според критици художничката я е поставила там, защото калата е любимото цвете на съпруга ѝ Диего Ривера и често се появява в неговите картини.
Рой Лихтенщайн - „Черни цветя“ (1961)
Снимка: emmerlina.see
Картината „Черни цветя“, нарисувана в началото на кариерата на майстора на поп-арта Рой Лихтенщайн, използва широки контури, за да създаде своеобразен „неживот“. Вместо да възпроизведе традиционния образ на цветята, които обикновено се асоциират с красота и нежност, Лихтенщайн ги представя като мъртви, обрисувани в студени черно-бели тонове, които сякаш замръзват в тишината на времето. Тази съзнателна комбинация напомня на евтиното и размазано качество на стара вестникарска реклама. С оребрената ваза, наподобяваща основата на класическа римска колона, „Черни цветя“ представлява язвителна критика на художествено-историческата традиция, която доминира в средата на 20-ти век.
Анди Уорхол - Серия „Цветя“ (1964)
Снимка: Shutterstock/Radu Bercan
През 1964 г. Анди Уорхол представя свои картини с цветя, които изненадват публиката, тъй като до този момент той е работил предимно с изображения на филмови звезди като Мерилин Монро и Елизабет Тейлър. Изображението на цветята е взето от фотография, публикувана в списание, а две години след дебюта на картините Уорхол е съден от фотографа, който е направил снимката, върху която е базирана серията. Художникът постига извънсъдебно споразумение, но заради начина, по който абстрахира оригиналната снимка, е трудно да се определи точно какъв вид са цветята. Двадесет години по-късно Уорхол създава нова серия с цветя, наречена „Daisy“, която е изложена в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.
Джеф Кунс - ,,Кученце“ (1992)
Снимка: Guggenheim Bilbao Collection
Кунс е майстор в преосмислянето на границите между популярната култура и високото изкуство. В своите произведения той оспорва установените норми, съчетавайки класическата естетика на XVIII век с иновациите на съвременните технологии като компютърното моделиране. Тази хармония между старото и новото, както и контрастът между грандиозността на мащаба и простотата на обекта, са отличителен белег на Кунс и неговия хумористичен поглед към съвременното изкуство. Мащабната му творба „Кученце“ е ярък пример за това и в момента посреща милиони посетители пред музея „Гугенхайм“ в Билбао.
Такаши Мураками - ,,Поле от усмихнати цветя“ (2010)
Снимка: Artsper
Този списък с известни произведения на изкуството няма да е пълен, ако не разгледаме съвременния поглед към темата на художника от 21-ви век Такаши Мураками. Японският художник е може би най-известен със своите флорални мотиви, усмихнати лица и цветя, вдъхновени от анимета. Някои от най-често повтарящите се мотиви в творбите му са цветя, гъби, черепи и будистки мотиви. Освен това - цветята на Такаши се присъединиха към метавселената при издаването на NFT „Murakami.Flowers“ през 2020 г.
