На днешния красив пролетен ден празнуваме Световния ден на театъра – 27 март. Той обаче е празник не само за тези, които са избрали да се потопят професионално в магията на това изкуство, но и за всички нас, зрителите, без които то не би могло да съществува.
Любовта, болката, страхът, властта, завистта и всички безброй други нюанси на живия живот, които театърът ни разкрива през своята призма, ни подтикват да чувстваме и да се вглеждаме в себе си и света около нас. Те ни помагат да осмислим универсалната човешка същност. Но най-вече – да се свържем с духа на времето и да намерим своето място в него.
Световният ден на театъра е учреден преди 62 години в Хелзинки, на 9-ия Световен конгрес на Международния театрален институт (МТИ) във Виена. Тогавашният президент на МТИ, Арви Кивимаа, официално предлага създаването на този ден от името на финландския център на института.
Оттогава насам на този ден се организират различни национални и международни театрални събития по целия свят. У нас традиционно вече половин век се провежда церемонията по връчването на националните награди за сценични изкуства „ИКАР“.
Друга от най-значимите инициативи е разпространението на Международното послание по случай Световния ден на театъра. По покана на МТИ световноизвестна личност споделя своите размисли по темата „Театър и култура на мира“. Първото такова послание е написано от един от най-значимите авангардни артисти на XX век - Жан Кокто.
Тазгодишното послание бе отправено от театралния режисьор Теодорос Терзопулос, който се обръща към обществото с думите: „Може ли театърът да чуе призива SOS, който нашето време отправя към света на обеднелите граждани, затворени в килиите на виртуалната реалност, вкопчени в задушаващото ги лично пространство?“, пише American Theatre.
Какви послания са оставили българските артисти през годините? По случай празничния ден сме подбрали за вас някои от най-вдъхновяващите мисли за театъра, споделени както пред нашата медия, така и извън нея, от едни от най-емблематичните културни дейци.
„Театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизвежда, изтълкува и проведе в народната сфера една патриотична мисъл и да се събуди въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването.“ - Иван Вазов
„На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.“ - Крикор Азарян
„Който не носи театър в себе си, е умрял.“ - Стоянка Мутафова
„Ако мога поне по време на представление да бъда мъдрец, че да убедя публиката, ще е добре. Но ако с всяка роля взимаш по малко от образа, ще стане страшно. Подлец, крадец….“ - Георги Калоянчев
„В театъра способността да извършиш пътешествието към себе си е много богата, защото става чрез драматургията – истините, открити от други, напечатани на хартия.“ - Цветана Манева
„Светът е чудовищна сграда. За него не ми се говори изобщо. Години, хилядолетия наред е бил място за изтребление, но пък ето, театърът е друго място.“ - Мариус Куркински
„В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си.“ - Яна Борисова
„Театралната сцена е поле за любов и сътрудничество.“ - Пенко Господинов
„Хубавата драматургия не дава отговори, а поставя въпроси.“ - Теодора Духовникова
„Театърът и киното за мен са други реалности на нашия живот, не измислени светове.“ - Йоана Буковка
„Театърът е изкуство за хората с ум и сърце.“ - Лилия Маравиля