Малко храни са толкова тясно свързани с лятото, колкото варената царевица на плажа. Топлият кочан, поднесен от сергия край брега или на семейно барбекю, е символ на сезона за милиони хора. Но зад удоволствието се крие въпрос, който вълнува все повече потребители: наистина ли царевицата е полезна, или просто е вкусен летен мит? Диетолозите имат ясен отговор и той разсейва повечето разпространени притеснения, пише bTV.
Един от най-разпространените слухове е, че тя е генетично модифицирана. В действителност голяма част от ГМО продукцията в САЩ и Европа се отглежда като фуражна или за индустриална употреба, докато сладката царевица, продавана на пазарите и по плажовете, обикновено не е ГМО.
Друго погрешно схващане е, че царевицата съдържа прекалено много захар и води до наддаване на тегло. На практика въглехидратите в сладката царевица са в умерени количества. Един среден кочан съдържа около 4 грама естествена захар – по-малко от една трета от количеството в ябълка. Според експерти от Cleveland Clinic
царевицата може спокойно да бъде част от балансирано хранене, стига към нея да не се добавят големи количества масло, сол и сирене.
Половин чаша царевица (приблизително един среден кочан) съдържа около 98 калории, 23,5 г въглехидрати, 2 г фибри, 3 г протеин, 3,78 г захар и 0 г холестерол, както и ценни хранителни вещества като 244 IU витамин А, 7 мг витамин С, 32 мг магнезий и 294 мг калий.
Царевицата е богата на неразтворими фибри, които подпомагат храносмилането и предпазват от запек.
Тя действа и като естествен пребиотик, който подхранва полезните бактерии в чревния микробиом и подобрява здравето на чревната флора. При този процес бактериите превръщат част от фибрите в късоверижни мастни киселини, които според проучвания могат да понижат риска от колоректален рак.
Среден кочан жълта царевица съдържа близо 900 микрограма лутеин и зеаксантин – антиоксиданти, свързани със здравето на очите. Проучване от 2018 г. посочва, че тези съединения подпомагат зрението и могат да намалят риска от свързани с възрастта очни заболявания. Антиоксидантите в храната, като тези, също играят роля в защитата от свободните радикали, свързани с хронични възпалителни процеси.
Друго изследване от 2018 г. установява, че хора с повишени нива на холестерол, консумирали ежедневно царевично олио, отбелязват подобрение в показателите в сравнение с тези, използвали кокосово олио. Причината са фитостеролите – растителни съединения, които ограничават усвояването му, както и коензим Q10, полезен за сърцето.
Благодарение на комбинацията от фибри и сложни въглехидрати, царевицата има сравнително нисък гликемичен индекс. Това означава по-бавно
повишаване на кръвната захар след консумация – важен фактор за поддържането на баланса на кръвната захар в организма.
Също така царевицата е естествено безглутенова храна, подходяща за хора с цьолиакия или чувствителност към глутен, стига да се внимава с добавките в преработените ѝ форми.
Има една форма на царевицата обаче, която не е никак полезна. Високофруктозният царевичен сироп, за разлика от царевицата на кочан, може да нанесе сериозна вреда на здравето. Той се среща в много преработени храни (сладкиши, зърнени закуски, хлебни изделия) и е свързан с повишен риск от затлъстяване и диабет.
