Слънцето се отразява в усмивката ѝ, цветовете са се приютили в гардероба ѝ. На сцената (на живота) е нестихваща енергия, талантът е в кръвта ѝ, а всичко ретро – завинаги в сърцето ѝ. Името ѝ е Алена (като цвета), косата ѝ е рижава (засега), а очите – дълбоки.
Алена Вергова е момиче, което обича да прави нещата с причина и смисъл. Тази година тя завърши НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов, започва новия театрален сезон като част от трупата на Театър Българска армия и преди седмица издаде първата си авторска песен – „Приключваме“.
В театъра може да я гледате в „Много шум за нищо“, „Ножица – трепач“, „Урок по български“ и една от най-новите премиери за миналия сезон – „Истината или се осмеляваш“. Освен, че трупа опит на сцената Алена се снима и в киното – първата ѝ голяма роля е в образа на Джула в лентата „Петя на моята Петя“.
За това какво е да си млад артист, как се живее в семейство на известни родители, за сцената и музиката си говорихме с Алена, а тук я предизвикахме с няколко блиц въпроса. Ето и отговорите...
– Аз съм Алена Вергова, защото…
– Алена съм, защото не ме е шубе да бъда, а съм Вергова, защото се гордея с баща ми.
– Искам да приключа с…
– Със самонаблюдението и задушаващите неща.
– Класическият филм, който все още не съм изгледала е…
– „Тетрадката“.
– Последното представление, което ме впечатли и препоръчвам е…
– „Последната нощ на Сократ“ беше последното, което гледах преди лятото и не знам дали имам речниковия капацитет, за да изразя това, което преживях.
– Между истината или осмелявам се, избирам…
– Осмелявам се.
– И аз съм Петя, защото…
– Имам какво да кажа на хората.
– Създаваме много шум за нищо, когато…
– Не мислим преди да кажем нещо.
– Мястото, на което няма да ми омръзне да се връщам е…
– Арапя.
– Последният път, в който си казах „Браво, Али” беше…
– Когато тръгнах да се прибирам с мотора в къмпинга и забравих, че има въже за бариера.
– Намирам смисъла в…
– Приятелите, театъра, музиката, семейството и в любовта.
– Баба ми казваше…
– „Не се учи да лъжеш, бабе“.
– Мечтаната ми роля е…
– Кейт от „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир
– Ако можех да живея в друго време, то щеше да е…
– 80-те.
– Светът ще е по-хубаво място, ако…
– Спрем да си казваме един на друг какво не можем и какво не трябва.