През последните години на 19 век един човек се откроява като самото въплъщение на американската журналистика. Неговото име е Джоузеф Пулицър. Той е изключително неукротима личност, най-умелият издател на вестници, страстен борец срещу нечестното правителство, ожесточен конкурент, който не се плаши от сензационността в борбата за тираж, както и визионер, който обогатява професията си.
Неговите иновативни вестници New York World и St. Louis Post-Dispatch преобразяват вестникарската журналистика, категорични са от pulitzer.org.
Пулицър е първият, който призовава за обучението на журналисти
на университетско ниво в школа по журналистика. И не на последно място - трайното влияние на наградите „Пулицър” върху журналистиката, литературата, музиката и драмата се дължи на неговата далновидност.
Завещанието на Пулицър
Снимка: Library of Congress/via JTA
В завещанието си от 1904 г., в което предвижда създаването на наградите „Пулицър“ като стимул за постигане на високи резултати, той посочва само четири награди в областта на журналистиката, четири в областта на литературата и драматургията, една в областта на образованието и пет стипендии за пътувания. Първоначално три от стипендиите се присъждаха по препоръка на Факултета по журналистика в Колумбийския университет на завършващи студенти; две от стипендиите – съответно в областта на изкуството и музиката – се администрираха външно от жури, съставено от преподаватели от Катедрата по музика на Колумбийския университет и Института за музикално изкуство (музика) и Националната академия за дизайн (изкуство). Подобно на другите награди, последните две стипендии бяха отворени за всички студенти по музика и изкуство в Америка. Понастоящем
пет стипендии от 7500 долара се присъждат на завършващи студенти от Факултета по журналистика.
В сферата на журналистиката наградите са за признание на:
- „най-безкористната и заслужена обществена услуга, оказана от американски вестник през предходната година“ (златен медал на стойност 500 долара без парична част);
- „най-добрия редакционен материал, написан през годината. Критериите са яснота на стила, морална цел, обоснована аргументация и способност да се повлияе на общественото мнение в правилната посока“ (500 долара);
- „най-добрия пример за работата на репортер през годината. Критериите са строга точност, краткост, постигане на някаква обществена полза, която привлича общественото внимание и уважение“ (1000 долара).
- В областта на литературата наградите се присъждат за американски роман (1000 долара), оригинална американска пиеса, поставена в Ню Йорк (1000 долара), книга за историята на Съединените щати (2000 долара) и американска биография (1000 долара).
Чувствителен към динамичното развитие на обществото, Пулицър предвижда широки промени в системата на наградите. Той създава надзорен консултативен съвет и му предоставя „правомощия да променя всяка тема, като обаче ги замества с други, ако са в полза на общественото благо или са препоръчителни поради обществени нужди или поради промяна на времето“. Той също така дава право на съвета да откаже връчването на награда, ако кандидатурите не отговарят на неговите стандарти. Предоставените на съвета правомощия са такива, че
той може да отхвърли препоръките за награди, направени от журитата,
които впоследствие са създадени във всяка от категориите.
По този начин планът за награждаване, който регулира наградите от тяхното създаване през 1917 г., е бил често преразглеждан. Съветът, по-късно преименуван на Съвет за наградите „Пулицър“, е увеличил броя на наградите на 23 и е въвел поезия, музика, фотография, мемоари и аудио журналистика като теми, като е спазил духа на завещанието на основателя и неговото намерение.
Промени в наградите, започващи от 1997 г.
През 1997 г., 150-та годишнина от рождението на Пулицър, комисията упражнява широката си дискреция в две основни насоки. Тя направи важна крачка в признаването на нарастващото значение на работата, извършвана от вестниците в областта на онлайн журналистиката. Започвайки с конкурса през 1999 г., Съветът одобрява представянето от вестниците на онлайн презентации като допълнение към печатните експонати в категорията „Обществена услуга”. Съветът остави отворена възможността за по-нататъшно включване в процеса на онлайн журналистиката с развитието на електронните медии. Така - с конкурса през 2006 г., Съветът разрешава онлайн съдържание във всички категории на журналистиката.
Другата значителна промяна е в
категорията „Музика“, която е добавена към плана за награди през 1943 г.
Наградата винаги е била присъждана на композитори на класическа музика. Определението и изискванията за участие в категорията „Музика“ от конкурса през 1998 г. са разширени, за да привлекат по-широк спектър от американска музика. В знак на тенденцията към включване на мейнстрийм музиката в процеса отличието за 1997 г. е присъдено на „Blood on the Fields“ на Уинтън Марсалис, която има силни джаз елементи. През 2004 г. бордът разширява още повече определението за наградата и състава на музикалните журита, което доведе до по-голямо разнообразие на кандидатите. През 2007 г. музикалната награда беше присъдена на Орнет Колман за „Sound Grammar“ – първият джаз запис на живо, победител в надпреварата. Предвещавайки по-късното му признание като лауреат на Нобелова награда за литература, певецът и композитор Боб Дилън получава и специална награда през 2008 г. Съветът също така присъжда посмъртни специални отличия на джаз изпълнителите и композитори Телониъс Монк през 2006 г. и Джон Колтрейн през 2007 г.,
на звездата на кънтри музиката Ханк Уилямс през 2010 г., на пионерката на соул музиката Арета Франклин
през 2019 г. През 2018 г. Кендрик Ламар пък става първият хип-хоп артист, получил музикалната награда.
Спорове относно наградите
През годините Съветът е бил обект на критики за присъдени или неприсъдени награди. Спорове са възниквали и относно решенията му, противоречащи на препоръките на журито. Предвид субективния характер на процеса на присъждане на наградите, това е било неизбежно. Комисията не се е поддавала на популярните нагласи. Много, ако не и повечето, от наградените книги не са били в списъците на бестселърите, а много от наградените пиеси са били поставяни извън Бродуей или в регионални театри.
В журналистиката големите вестници, като New York Times, Wall Street Journal и Washington Post са спечелили много от наградите, но Комисията често е обръщала внимание и на работата на малки и малко известни вестници. Наградата за обществена услуга през 1995 г. например е присъдена на The Virgin Islands Daily News, Сейнт Томас, за
разкриването на връзките между високата престъпност в региона и корупцията в местната наказателна система.
През 2005 г. Willamette Week (алтернативен вестник в Портланд, Орегон) е отличен за за разследваща журналистика за разкриването на дълго скриваното сексуално посегателство на бивш губернатор над 14-годишно момче.
Съветът като цяло се придържа към политика на секретност в своите обсъждания и членовете отказват да коментират публично или да защитават своите решения. Наградите обикновено се връчват от президента на Колумбийския университет по препоръка на Съвета. Тази формулировка произтича от завещанието на Пулицър, което определя Колумбийския университет за седалище на администрацията на наградите. В него
той дарява на учебното заведение 2 000 000 долара за създаване на школа по журналистика.
Една четвърт от сумата трябва да бъде „използвана за награди или стипендии за насърчаване на обществената дейност, обществения морал, американската литература и развитието на образованието“.
„Аз съм дълбоко заинтересован от напредъка и издигането на журналистиката, тъй като съм прекарал живота си в тази професия и я считам за благородна с безпрецедентно значение за влиянието ѝ върху съзнанието и морала на хората. Искам да помогна за привличането на млади хора с характер и способности към тази професия, както и на тези, които вече се занимават с нея, да придобият най-високо морално и интелектуално образование“, споделя приживе Пулицър.
Снимка: The Hutchinson News
Кой е човекът зад наградата?
Ранни години
На 17 години, неспокойният младеж с ръст 188 см решава да стане войник и се опитва да се запише в австрийската армия - в чуждестранния легион на Наполеон за служба в Мексико и в британската армия за служба в Индия. Той е отхвърлен поради слабото си зрение и крехкото си здраве, които го тормозят до края на живота му. Въпреки това в Хамбург, Германия, той се среща с вербовчик за армията на Съюза на САЩ и сключва договор да се запише като заместник на новобранец - процедура, разрешена по системата за набор на войници по време на Гражданската война.
По-късно се записва за една година в кавалерията на Линкълн, което му подхожда, тъй като в подразделението има много германци. Той владее отлично немски и френски, но говори много малко английски. По-късно се премества в Сейнт Луис. Докато работи там (сервитьор, преносвач на багаж), той се потапя в градската търговска библиотека, изучавайки английски и право.
Началото на кариерата
Голямата му кариерна възможност се появи по уникален начин в шахматната зала на библиотеката. Наблюдавайки играта на двама редовни посетители, той остроумно критикува един ход и играчите. Впечатлени, те започват разговор с Пулицър. Играчите са редактори на водещия немскоезичен ежедневник Westliche Post и следват предложение за работа.
Четири години по-късно, през 1872 г., на младия Пулицър, който вече си е изградил репутация на неуморен и предприемчив журналист, почти фалиралите собственици предлагат контролен пакет от акции в вестника.
Така на 25-годишна възраст Пулицър става издател.
Следват редица хитри бизнес сделки, в резултат на които през 1878 г. той се превръща в собственик на St. Louis Post-Dispatch и изгряваща фигура на журналистическата сцена.
Джеймс Уайман Барет, последният градски редактор на New York World, описва в биографията си „Джоузеф Пулицър и неговият свят” как журналистът „работи на бюрото си от ранна сутрин до полунощ или по-късно, интересувайки се от всеки детайл във вестника”. Призовавайки обществеността да приеме, че неговият вестник е техният защитник, Пулицър публикува разследващи статии и редакционни коментари, в които атакува корупцията в правителството, богатите укриватели на данъци и хазартните играчи. Този популистки призив е ефективен, тиражът се увеличава и вестникът просперира.
Влошено здраве
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Пулицър плаща цена за безкомпромисната си работа във вестника. Здравето му се влошава и едва на 43-годишна възраст той е принуден да се оттегли от поста си на главен редактор на вестник „The World“ и никога повече не се върнал в неговата редакция.
Практически сляп, страдащ от тежка депресия и заболяване,
което го правело изключително чувствителен към шум, Пулицър заминал в чужбина в отчаян опит да намери лек. Не успява да го нaправи и следващите две десетилетия от живота си прекарва предимно в шумоизолирани „трезори“. През тези години, въпреки че пътува много често, журналистът успява да поддържа най-тясно редакционно и бизнес ръководство на вестниците си. За да гарантира секретността на комуникациите си, той разчита на код, който запълва книга, съдържаща около 20 000 имена и термини.
През 1912 г., една година след смъртта на Пулицър на борда на яхтата му, е основана Колумбийската школа по журналистика, а първите награди на негово име са връчени през 1917 г. под надзора на консултативния съвет, на когото той е поверил мандата си.
