Големият френски кинорежисьор Жан-Пол Рапно, прочут най-вече с филма си „Сирано дьо Бержерак“ с Жерар Депардийо, е починал на 94-годишна възраст. Новината е съобщил един от синовете му пред Agence France-Presse, пише „Сега“.
Роден през 1932 г. в Оксер, Жан-Пол Рапно разказва, че първите му „представления“, преди да открие американското кино, се състояли в семейния кръг. По време на големите неделни трапези, организирани в замъка на богатия му дядо по майчина линия – предприемач, той отрано се откроява като разказвач. Събирал историите, надраскани върху салфетки, в джобовете си, готов да ги разкаже пред всички присъстващи.
Кариерата му започва рано – като сценарист и асистент-режисьор на легендарния Луи Мал. Сред първите му значими проекти са „Зази в метрото“ (1960) и „Много лична афера“ (1962), както и класическият „Човекът от Рио“, създаден в сътрудничество с Филип дьо Брока и с участието на Жан-Пол Белмондо.
Във френското кино той заемаше уникално място, пише Le Monde.
Обичан от широката публика и уважаван от критиците, Жан-Пол Рапно създаде това, което може да бъде наречено френска комедия с американски привкус. Неговите филми – едва осем в рамките на над половинвековната му кариера – са определящи за своята епоха. Те редовно печелят награди „Сезар“, а някои от тях, сред които „Сирано дьо Бержерак“ и „Бон Воаяж“, се превръщат в световни посланици на френския добър вкус.
Отличителният почерк на Рапно се разпознава по слънчевия и игрив начин, по който той потапя героите си в „безгрижни“ приключения
– термин, който самият той измисля, поверявайки ролите на най-големите звезди на своето време и съживявайки чрез тях националното литературно наследство. Черпейки вдъхновение от класика Едмон Ростан и пиесите на Жорж Фейдо, стилът му е за киното това, което оперетата е за операта: причудлива, безгрижна вариация, изградена с ритъм и елегантност. Макар и малко на брой, филмите му – от „Живот в замъка“ до „Бон Воаяж“ и „Сирано“ – са буйни комедии, в които режисьорът поддържа баланса между лекота и носталгия, убеден, че динамиката и меланхолията могат да съществуват заедно.
Най-известният филм на Рапно – „Сирано дьо Бержерак“ (1990), е смятан за абсолютен шедьовър, с Жерар Депардийо в главната роля. Лентата печели 10 награди „Сезар“, включително за най-добър филм и режисьор, както и награда от фестивала в Кан и „Златен глобус“, а също така е номинирана за „Оскар“.
Дебютният му филм „Живот в замъка“ („La Vie de château“, 1966) му носи престижната награда „Луи Делюк“. По-късно „Дивакът“ („Le Sauvage“, 1975) с Ив Монтан и Катрин Деньов се превръща в популярна романтична комедия. Сред значимите му филми е и „Хусарят на покрива“ („Le Hussard sur le toit“, 1995) – мащабна и скъпа историческа драма по романа на Жан Жионо, с участието на Жулиет Бинош и Оливие Мартинес. Филмографията му включва и „Бон Воаяж“ („Bon Voyage“, 2003) – историческа комедийна драма с участието на Изабел Аджани и Жерар Депардийо.
Само осем филма за повече от 50 години кариера – бавният им творчески ритъм контрастира с неистовата енергия, която ги движи,
захранвана от звезди като Катрин Деньов, Ив Монтан, Изабел Аджани и Жерар Депардийо, както и от ударните диалози. В най-добрите си години режисьорът успешно съчетава Холивуд от Златния век с френската чувствителност, престорената лекота на вечно неспокойните си персонажи с истинската им сериозност, коментира изданието Libération.
