Симон Синьоре и Ив Монтан са сред най-коментираните двойки в историята на френското кино. Тяхната бурна любов, започнала през едно горещо лято на Лазурния бряг, продължава повече от три десетилетия и преминава през немалко изпитания, които пораждат хиляди въпросителни сред техните почитатели. Последните години от техния брак, в които двамата се лутат между истинската любов, наранената вярност и силната публичност, са основен акцент и във филма на режисьорката Диан Кюрис – „Когато те обичах“. Лентата беше представена премиерно у нас тази седмица по време на фестивала „Киномания“.
Първото ми „запознанство“ в детайли с тези две интересни личности беше преди четири години, когато през март Франция отбеляза 100 години от рождението на Синьоре, известна в световен мащаб като втората френска актриса, носителка на „Оскар“ за най-добра женска роля. В рамките на няколко дни медиите буквално заляха информационното пространство с множество репортажи, документални кадри и разкази на близки до двойката приятели и колеги.
Снимка: Getty Images
Спомням си добре, че бях разтърсена от физическата трансформация на талантливата актриса, която започва да се забелязва, след като разбира за изневярата на любимия ѝ Монтант с една от най-популярните секссимволи на 50-те години на ХХ век – Мерилин Монро, близка до семейството им. Според сведения малко след като двойката покорява Холивуд, Синьоре се връща в Европа по-рано от него и впоследствие научава за предателството му чрез жълтата преса, понасяйки удара от другата страна на Атлантическия океан.
В „Когато те обичах“ на Диан Кюрис този момент, може би един от най-мрачните, които завинаги променят живота на френската актриса, е загатнат само в споровете ѝ с редакторите дали да го включи, или да го изреже от автобиографията си. Заглавието ѝ е „Носталгията вече не е това, което беше“ и чрез нея се разкрива писателският ѝ талант пред света. Заглавието на филма всъщност е препратка към един от най-големите хитове на
Ив Монтант – „Les feuilles mortes“ („Увяхналите листа“), в която се пее за един мъж и една жена и техните отминали щастливи дни, за които си спомнят.
Този френски шансон е като огледало на последните години от съвместния живот на двойката, в които двамата съзнателно избират да останат в тези отношения – единият да продължава да наранява и да се връща, а другият да чака и прощава под предтекст, че не могат да живеят един без друг.
„Когато си толкова дълго с един човек – вече не знаеш дали е съпруг, приятел, или враг... просто не можеш да живееш без него“, казва Рошди Зем в новия проект на Диан Кюрис, превъплъщавайки се в талантливия актьор и певец Ив Монтан, пред чиито интелект и обаяние малко жени остават равнодушни. Тази реплика ми припомни популярната фраза: „Ако обичаш нещо силно, пусни го на свобода. Ако се върне при теб, ще бъде завинаги твое; ако не – никога не е било.“ Тогава се замислих дали си струва да преглътнеш унижението и болката от предателството, ако той остане с теб „въпреки всичко“, вместо да започнеш отначало и да потърсиш щастието в очите на човек, който те гледа със същото уважение, с което и ти го гледаш.
Снимка: New Light Films
Това е въпрос, който винаги ще бъде актуален в нашето общество. Самият той, който според мен е заложен като централен фокус във филма, беше силно критикуван от гилдията след премиерата на „Когато те обичах“ на фестивала в Кан тази година, както и от близките на семейството, които твърдят, че техните взаимоотношения са били много по-различни от показаните на екрана. „Тази продукция пренаписва голяма част от реалната история. В сянката на движението #MeToo – което искам да подчертая, че дълбоко уважавам за това, което успя да разкрие – филмът допуска коварен обрат.
Симон е представена като страхлива мълчалива жертва, а Монтан – като светски хищник и манипулатор, който бяга от проблемите.
Това не е истинският ми дядо и тяхната любов не беше такава“, споделя в изявление за Paris Match внукът на талантливите актьори - Бенджамин Касталди.
Снимка: New Light Films
Освен това - голяма част от зрителите през последните месеци признават, че не откриват почти никаква прилика с истинските Симон Синьоре и Ив Монтан спрямо периода от техния живот, който Диан Кюрис е избрала да екранизира. Те сравняват превъплъщенията на Рошди Зем и Марина Фо с тези на Таар Рахим в „Господин Азнавур“ и Марион Котиар в „Едит Пиаф: Животът в розово“, които определено вдигнаха високо летвата в документално кино през последните години.
„Забелязва се, че те са наясно, че няма как да се доближат напълно до тези персонажи, но въпреки това се опитват максимално да разкрият тяхната истина.
И според мен успяват. Те чудесно илюстрират тази твърдост, лъжите и огромната любов между двамата артисти, която ги кара да останат заедно“, казва Кристоф Бурсиер, журналист за France Inter, близък до звездното семейство.
Представеният биографичен разказ в „Когато те обичах“ според мен не е далеч от истинската история, ако трябва да го сравним с документални продукции, които съм гледала за Симон Синьоре и Ив Монтан. Актьорите, макар и да не се доближават напълно визуално до реалните образи, чудесно пресъздават последните години на двете звезди. Синьоре, неприемаща липсата на любов и самоунищожаваща се чрез прекомерна консумация на алкохол и тютюн до края на дните си. А Монтан – попаднал в балона на собственото си его и търсещ постоянен адреналин чрез случайни срещи с млади момичета.
Снимка: Getty Images
Може би това, което ми липсваше като зрител, е малко повече предистория,
която би помогнала да се изгради много по-силна емоционална връзка с героите – епизоди от миналото им, показващи какво е било и какво е сега, какви травми носят от ранните си години или просто малко повече взаимодействие с техните приятели.
Снимка: New Light Films
„Когато те обичах“ е една биографична драма за любовта, предателството и обществените възприятия, която определено заслужава вашето внимание. Тя може да накара всеки един от нас да се замисли най-вече докъде стигат моралните му лимити. Също така филмът ни напомня за наследството, което тези големи артисти са оставили след себе си. Показва ни, че трябва да се учим от тях – както от лошото, така и от доброто.
А сега, ако съм ви заинтригувала достатъчно и бихте искали да опознаете отблизо френските кинозвезди Симон Синьоре и Ив Монтан, можете да гледате „Когато те обичах“ на 23 ноември точно в 16:00 в кино „Люмиер“. Билети ще намерите ТУК.
