Над 25 млн. гледания в рамките на едва три дни при това 4 години след финала на сериала. Малко продукции могат да се похвалят с класата на „Peaky Blinders”. Това за пореден път беше доказано след премиерата на „Тhe Immortal Man” – продължението, което с толкова вълнение очаквахме всички фенове на поредицата.
Снимка: Alamy Stock Photo
Започнах сериала преди години. Попаднах на него случайно, а силният ми интерес към криминалните истории веднага ме подтикна да изгледам на един дъх всичките 6 сезона. Интригуваща история, един напълно нов за мен гангстерски свят,
предателства, измами, задкулисни игри, но и силно засегната тема за семейството –
всичко това, огромна доза адреналин и изненади ще получите, гледайки 36-е му епизода. В центъра на серила стои Томи Шелби (Килиън Мърфи, „Опенхаймер”) – ром баро (бел.ред. лидер на ромска общност) в групировката Peaky Blinders. Истинско удоволствие за зрителя е да гледа играта му, чрез която представя в неизмерима дълбочина образа на героя си - от най-тъмните помисли и желания, до изкусните манипулации и хладнокръвие. Томи Шелби е всичко онова, което се очаква от един лидер на подобна организация. В по-голямата част от сериала обаче му
липсва една основна способност – тази да бъде най-обикновен човек,
който като всички нас понякога преминава през своите вътрешни борби, терзания и съмнения.
Снимка: Netflix
Сценаристът Стивън Найт добавя това липсващо парче от пъзела във филма „Peaky Blinders: The Immortal Man”. Изминали са години, светът е изправен пред Втора световна война. Човек би си помисли, че в подобна ситуация Томи Шелби ще бъде на предните редици в борбата с фашизма, както видяхме в последните сезони на сериала, когато се внедри в политическите среди. Сблъскваме се обаче с един напълно непознат човек, който се е изолирал от света и
не живее, а просто съществува със спомените си и чувството си за вина.
Томи Шелби изглежда уморен от живота, посивял… за момент през ума ми дори премина мисълта, че сякаш е загубил харизмата и магнетизма си.
Снимка: Robert Viglasky/Netflix
Тази идея бързо се разми, когато в дома му „влетя кос” – красивата Кауло Чирикло (Ребека Фъргюсън), която му носи важно послание от негова починала любима. Главният герой трябва да помогне на сина си Дюк (Бари Киогън) да се измъкне от „калта на фашизма”, в която доброволно се вкарва сам. Младежът може и да е поел ръководството на Peaky Blinders, но както всяко дете (дори и пораснало), той има нужда от напътствията и одобрението на своя родител. В моите очи персонажът му беше особено любопитен за проследяване, защото следваше една тенденция, която виждаме до ден днешен, а именно тежестта на семейното име. В опит да докаже, че е по-добър и смел лидер от бащата, който го е изоставил,
Дюк всъщност ни разкрива склонността си да взема прибързани решения и неувереността си –
често типични характеристики за проблемните младежи.
Смъртта и разрухата в Бирмингам, които са подпомогнати по един или друг начин от действията на младия гангстер, принуждават Томи да излезе от „бърлогата си”, да сложи каскета, костюма и ръкавелите си и да се върне към стария си живот. В очите на хората от града това е
равносилно на появата на месия – спасителят,
който ще спре бомбите, ще сложи край на страха и ще се превърне в лице на съпротивата срещу фашизма, чието лице олицетворява пратеникът на Хитлер Джон Бекет (Тим Рот).
Снимка: Netflix
Честно казано ми беше трудно да определя коя беше основната движеща сила за завръщането на Томи. На пръв поглед можеха да се отличат родолюбието му, ненавистта към прогнилата нова система, налагана от Германия, и силен дълг към семейството. У мен обаче не спираше да блуждае усещането, че отмъщението го е подтикнало, а
крайната му цел всъщност е изкуплението,
което да му помогне да успокои съвестта си.
„Peaky Blinders: The Immortal Man” дава заслуженото внимание на човека Томи Шелби, който стои стои зад „изпечения” гангстер от Бирмингам - един от най-култовите образи, създавани през последните десетилетия за малкия екран. Войната го белязва дълбоко, куршуми носят името му, светът всячески се опитва да го пречупи с непреодолими загуби и тежки решения. За момент почти успява. Той обаче се връща отново, за да въдвори ред, така както само той умее - с интелигентен замах и невъобразим чар. И именно това го превръща в безсмъртен герой.
