Шрифт:
Принтирай
Кога Великобритания е придобила чувството си за хумор? Британците са се забавлявали още през Средновековието, а според ново проучване стендъп комедията се е родила през 15 век. Професор по английски език от Кеймбридж хвърля светлина върху представата за средновековната британска комедия, базирана на текстове на странстващ поети и певец, разказва Euronews.
Ръкопис от XV в., дешифриран от професор д-р Джеймс Уейд, предлага изключително рядък поглед към средновековната комедия,
включително първата записана употреба на термина "червена херинга" в английския език. (Трикът, който разказвачите използват, за да накарат читателя да гадае какво всъщност се случва в историята – бел. ред.).
Гръмкият текст не щади никого – осмива както крале, така и свещеници, и селяни, и насърчава публиката да се напие. Ръкописът обаче дава и ценна представа за ролята на странстващите поети в средновековното общество, наречени менестрели.
Професорът от Кеймбридж открива ръкописа случайно,
докато прави проучване в Националната библиотека на Шотландия. Изумява го авторската бележка, в която пише: "От мен, Ричард Хийг, защото аз бях на това пиршество и не пих"."Това е интригуваща проява на хумор и е рядкост средновековните книжовници да споделят толкова много от характера си",
казва професорът в Кеймбридж. Този цитат го подтиква да тръгне по петите на Хийг и да открие откъде и как е черпел вдъхновение. Публикуваното в сряда проучване на проф. Джеймс Уейд се фокусира върху първата от деветте части в така наречения "ръкопис на Хийг". Той се състои от три текста, сред които роман бурлеска, наречен "Ловът на заека", подигравателна проповед в проза и алитеративен безсмислен стих, озаглавен "Битката при Браконует".Професорът заключва, че Ричард Хийг е плагиатствал около 1480 г. от неизвестен странстващ поет,
който пеел песните си недалеч от границата между Дарбишър и Нотингамшър. Певците менестрели пътували от панаир на панаир, от пъб на пъб и забавлявали хора от всички слоеве на обществото. Въпреки че често са представяни във филми и романи, реалните свидетелства за това какви са били в действителност тези артисти са оскъдни. "Имаме самодеен артист с много ниско образование, който създава наистина оригинален, ироничен материал. Да се запознаеш с такъв човек от този период е изключително рядко и вълнуващо", казва проф. Уейд. Интересното е, чев ръкописа от XV в. се усеща същият интелектуален заряд и сардоничен хумор, който се среща в съвременната британска култура.
Един пасаж от поемата "Ловът на заека" може да бъде изваден направо от "Монти Пайтън". Професорът го сравнява с кръвожадния заек, с който рицарите на „пайтъните“ трябва да се сражават. Иначе поемата е за селяните, пълна с шеги и абсурдни закачки.Осмиващата проповед се обръща към публиката като към "прокълнати същества" и включва фрагменти от пиянски песни.
Тя разказва за трима крале, които ядат толкова много, че две дузини волове излизат от коремите им и започват да се бият с мечове. След ожесточена битка разфасованите волове се свеждат до три "червени херинги". Тук професорът прави заключението, че кралете са сведени до обикновени разсейващи елементи и пита каква е тяхната полза.
