Само до преди 60 години, един поглед върху народната носия е бил достатъчен, за да се разбере почти всичко за даден човек.
Облеклото е носело информация за националността, местожителството, възрастта, семейното положение и дори занаята на човека. Това се дължи на факта, че
носиите се предават от поколение на поколение,
като всяка шевица носи уникално послание. И това се познава само по материята, кройката, цвета и украсата на неговата носия.
Произход и значение
Според етнографите, произходът на носията е славянски, но подобно облекло се среща и при други заселници по нашите земи. Традиционната носия става основно облекло в България от Средновековието до средата на 20-ти век, превръщайки се в един от най-автентичните символи на народната идентичност, наред с езика.
В началото носиите са били всекидневното облекло на българите, съчетаващи практичност и стил, с цел да бъде удобно както за работа, така и за празник. Те отразяват разбиранията, вкусовете и обичаите на хората от различните етнографски групи.
Символика на цветовете и шевиците
Всеки елемент от носията носи дълбок смисъл, символизиращ вярванията и традициите на народа. Шевиците, по данни на официалния сайт на фолклорна група „Еньовче“, играят ролята на талисмани, предпазващи носещия ги, а цветовете имат специфични значения:
- Бяло: Чистота и невинност
- Червено: Плодородие и защита от зли сили
- Зелено: Живот и природа
- Синьо: Спокойствие и хармония
- Жълто: Светлина и топлина
За защита жените също носят аксесоари като колан с пафти и забрадка.
Облекло: от детство до старини
Според легендите след кръщене или на третата вечер, когато се смята, че орисниците идват, детето се облича в първата си риза, ушита от червен конец, против уроки. С настъпване на половата зрялост, се наблюдава промяна в детското облекло. И тогава то започва да се дели по пол.
За първи път момичето облича момински дрехи на Лазаровден, Гергьовден или Великден и отива на хорото. А момчето с новите дрехи се включва в коледарските чети.
Мъжки носии
Мъжките носии се разграничават не само териториално, но и времево. Според цвета се делят на: белодрешни и чернодрешни.
Белодрешните носии са характерни за по-студените райони (Шопската и Пиринската етнографски области и Северозападния край) и се изработват от бяла вълна.
Чернодрешните са по-разпространени в южните части на страната (Тракийската, Родопската и Добруджанската етнографски области) и се отличават с тъмни цветове и богата украса.
Като чернодрешната постепенно измества белодрешната. Интересен факт е, че колкото по-набрани са потурите - толкова е по-заможен притежателят им.
Женски носии
Женските носии се разделят на три основни типа: сукманени, двупрестилчени и еднопрестилчени. Сукманената носия е най-старата и се състои от – риза, сукман, престилка, пояс и забрадка.
Ризите се отличава с две различни кройки. Най-широко разпространена е правата туникообразна кройка. И по-рядко срещаната - бърчанка риза, позната само в Северна България.
Двупрестилчина женска носия
Основния състав на женската двупрестилчена носия е риза, две престилки, закрепени на талията. Тя е и по-лека и се е носела предимно през лятото. Разликата е в това, че върху ризата се опасват по една престилка отпред и отзад, които са различни по размери, форма и цвят.
Еднопрестилчина (сукманена) женска носия
Еднопрестилчената женска носия се среща в някои места в Дунавската равнина и в Родопската етнографска област. Тя се носи през зимата и е предпочитана до началото на 20-ти век от жените с мюсюлманско вероизповедание в Западните и Източните Родопи. Понякога се съчетана със широки панталони шалвари. В тази носия се срещат зелено, жълто, оранжево, червено и виолетово, най-често съчетани в престилката.
Забраждане и Накичване
Забраждането е белег за омъжените жени, при което косата се закрива напълно или частично с кърпа. А накичването с цветя или птичи пера (особено паунови) е традиционен начин за украсяване на главата при празнични случаи.
Етнографски Области
Обикновено всяка държава има една носия, която приема за основна. Но освен нея в България, всеки край и етнографска област има своя собствена специфика при носиите. Разликите в носиите се проявяват в материалите, цветовете, бродериите и кройките. В зависимост от общите ѝ белези, обичаите и говора, територията на България е разделена на седем основни фолклорни области:
Северняшка, Шопска, Добруджанска, Странджанска, Родопска, Тракийска и Пиринска
Северняшката народна носия
Тя е изключително цветна. Летните носии са по-леки и шарени, докато зимните ca пo-топли и изработени от по-дебели материи. Основната женска носия е двупрестилчена, а мъжка белодрешна носия се отличава с вълнен пояс и калпак.
Шопска носия
Мъжката шопска носия е типично белодрешна. А женската шопска носия, известна като сукманена, е по-пищна и цветна.
Добруджанска носия
Женската носия е сукманена, а мъжката е чернодрешна. И придава елегантност и строгост. Вместо калпак, мъжете носят бяла кърпа.
А жълтата забрадка при жените е отличителна черта - символ на плодородието u богатството, свързва с отглеждането на зърнени култури. И богата бродерия.
Странджанска носия
Женската носия е типично сукманена, но ярка, а мъжката чернодрешна. Като и двете имат богата бродерия и украса. А мотивите често са вдъхновени от природата и ежедневния живот.
Родопска носия
Тя е една от най-разпознаваемите и автентични. Тъй като поради студения планински климат и скотовъдството основният материал е вълната, която осигурява топло. Типовете женска носия в областта са еднопрестилчена, сукманена и саяна. Мъжката носия е чернодрешна.
Тракийска носия
Женската носия е сукманена. А мъжката чернодрешна, декорирани с мотиви, които са вдъхновени от природата и
ежедневния живот.
Пиринска носия
Женската носия основно е саяна, а мъжката е белодрешна.
Облеклото в българската култура има не само практическо, но и етническо значение, като ценно културно-историческо наследство.
В носията са вородени не само нишки, в нея се преплитат и вярванията, традицията и бита на българския народ.
Традиционният костюм се възприема и до днес като реликва
– съвкупност от художествено разнообразие, принадлежност и умелост.
След Освобождението през 1878 г., под влияние на градската мода настъпват промени в материала и вида на облеклото, а с разпада на традиционния начин на живот в началото на 20 век, носиите постепенно излизат от употреба.
Днес тяхното приложение е предимно в художествената дейност, като източник на идеи в съвременния моден дизайн и занаятите. Съхраняват се в музеи и оживяват по народните фестивали, като носители на историята, обичаите и българската идентичност.