Наградите „Аскеер“, които тази година отбелязват своята 34-годишнина, поставят в центъра на вниманието българското театрално изкуство и неговите най-ярки таланти. Признати като българския еквивалент на „Оскарите“, те започват своето вдъхновяващо пътешествие през 1991 г. със скромна церемония в НДК, продължила едва 45 минути - начало на една традиция, която днес е символ на престиж и творчески дух.
„Едно от най-важните достойнства на наградите е, че създават изключително ценна памет за българския театър“,
казва българската актриса и театрален режисьор Диана Добрева в документалния филм на Станислав Терзиев – „Дългият път на нощта на Аскеерите“.
Снимка: Instagram / askeerawards
Наградите се присъждат от Фондация „Аскеер“ за изключителни постижения в театралното изкуство. Неин председател е Милен Миланов. По традиция церемонията винаги се провежда на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност. Всеки победител получава емблематичната статуетка на войник с падаща каска, създадена от скулптора Георги Чапкънов – Чапа.
„Баща ми беше театрален художник, майка ми актриса. Така се стекоха обстоятелствата, че на мен възложиха задачата да създам прочутия „Аскеер“. Опитах се да запазя идеята на „Оскар“-а и да въплътя духа на Армията“, обяснява скулпторът.
Как се ражда идеята за учредяването на наградите „Аскеер“?
Снимка: Театър "Българска армия"
През 1991 г., докато пият кафе между репетиции в Театър „Българска армия“, актьорите Ивайло Христов, Мимоза Базова и Георги Новаков – малко преди Деня на театъра, 27 март – решават да създадат нещо като награди, провокирани от заръката на тогавашния директор – полк. Стефан Тамахкяров – да измислят нещо ново и интересно за театъра. „Аз казах: ‘Оскарите’, а Георги ми отвърна на шега: ‘С-А – Аскеери’ – защото е Армията“, и така се завъртя колелото“, споделя Ивайло Христов във филма за престижните награди.
„Решихме да минем в другата крайност – дълги рокли, кожи, кепета, мъжете бяха в смокинги. Раздавахме и награди. Ивайло предложи да го направим на принципа на „Оскарите“, разказа Мимоза Базова пред „Арт Портал“ , след като получи почетен „Аскеер“ на миналогодишната церемония. „Аскеерите се родиха в момент, когато актьорите нямахме никакво самочувствие – бедни, стъпкани. Те се появиха като противодействие на всичко това, за да покажем, че сме живи“, казва дългогодишният режисьор на наградите Владимир Люцканов в документалния филм.
Кой избира носителите на „Аскеер“ и как се е променял регламентът през годините?
Стефан Данаилов с „Аскеер за цялостен принос през 2015 г. Снимка: БГНЕС
Днес отличията се връчват официално по философията „от артисти – за артисти“, работещи в различни български театри.
„Спомням си Вълчо Камарашки, който през един сезон изгледа 105 представления и едновременно активно участваше в театрални постановки – за да си представите какъв труд и отдаденост стоят зад тези награди“, споделя българският театрален и филмов актьор Васил Михайлов.
През годините регламентът за номиниране и избор на победители в „Аскеер“ претърпя съществени промени. През 1992 г. броят на категориите се е увеличил от 8 на 11, а две години по-късно към състезанието били допуснати и театри извън пределите на София.
През 2005 г. се учредява специалната категория „Съвременна българска драматургия“ с отделно жури,
а през 2007 г. се въвежда Почетен „Аскеер“ за изключителен принос към театралното изкуство. От 2009 г. комисията, която определя номинациите в категориите за спектакли, включва театрали от различни трупи, а участието на Театър „Българска армия“ в нея е ограничено. През 2017 г. постановките на този столичен театър са допуснати до номинации, тъй като няма техни представители в комисията. Две години по-късно всички победители вече се избират от пълноправните членове на фондацията, включително и в категорията „Съвременна българска драматургия“. В този процес тежестта на всеки глас зависи от броя на гледаните представления. Въпреки това - през същата година спектаклите на Театър „Българска армия“ отново не подлежат на номиниране.
Кои са най-награждаваните актъори?
Наградата „Аскеер“ безспорно може да привлече вниманието към един актьор, но сама по себе си не гарантира успешно му кариерно развитие. С времето сме ставали свидетели на случаи, в които млади таланти – отличени както в категорията „Изгряваща звезда“, така и в други – остават извън голямата сцена за дълги периоди. В следващите редове ще видим кои артисти са печелили най-много отличия „Аскеер“ – онези, които са успели да оставят трайна следа в българския театър.
Наум Шопов
Снимка: Сергей Антонов
Наум Шопов е носител на наградата „Аскеер“ три пъти – през 1991, 1993 и 2003 г. На първата церемония през 1991 г. той е отличен в категорията „Водеща мъжка роля“, а две години по-късно получава признание отново в същата категория за изпълнението си в „Последният запис“ от Самюъл Бекет, поставена в Народен театър „Иван Вазов“. През 2003 г. актьорът е удостоен с престижния „Аскеер“ за цялостно творчество – заслужено признание за неговия изключителен принос към българския театър.
Диана Добрева
Снимка: БТА
Диана Добрева и представленията, по които работи, печелят седем награди „Аскеер“ – признание за нейния ярък принос към съвременния български театър. През 2008 г. постановката ѝ „Макбет“ печели „Аскеер“ за костюмография, като тя е съавтор на костюмите заедно с Николина Богданова. През 2019 г., когато нейната постановка „Дебелянов и ангелите“ грабва пет награди, включително за най-добро представление и най-добра режисура. През 2022 г. Добрева е отново отличена с наградата за режисура – този път за поетичната сценична адаптация на романа „Коприна“ от Алесандро Барико.
Александър Морфов
Снимка: Румяна Тонева
Той е носител на наградата „Аскеер“ в категория „Режисура“ общо пет пъти. За първи път я получава през 1994 г. за спектакъла „Дон Кихот“ по Сервантес в Народен театър „Иван Вазов“. Четири години по-късно, през 1998 г., е отличен за „На дъното“ от Максим Горки, отново в Народния театър. През 2005 г. печели за режисурата на „Хъшове“ по Иван Вазов, а през 2007 г. – за постановката „Дон Жуан“. Последната му награда е от 2023 г. за спектакъла „Антигона“ по Жан Ануи в Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ – Плевен.
Ирини Жамбонас
Снимка: БТА
Тя е единствената носителка на три награди „Аскеер“ в категория „Поддържаща женска роля“. През 2005 г. е отличена за ролята си в „Чайка“ от Антон П. Чехов в МГТ „Зад канала“, през 2014 г. – за спектакъла „Заминавам“ по Алексей Слаповски, а последната ѝ награда през 2019 г. е за участието ѝ в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ по текстове на Теди Москов и Симон Шварц.
Яна Борисова
Снимка: БГ Радио
Яна Борисова е носителка на наградата „Аскеер“ три пъти. През 2008 г. печели в категория „Съвременна българска драматургия“ за „Малка пиеса за детска стая“ по нейна драматургия, поставена в Театър 199 „Валентин Стойчев“ с режисьор Галин Стоев. През 2022 г. получава наградата за моноспектакъла „На живо“ по неин текст, с участието на Александра Сърчаджиева. Преди две години е отличена отново за драматургията си с постановката „Място, наречено другаде“.
