Напоследък дотолкова сме свикнали да гледаме единствено към светлината на прожекторите, която озарява артистите, че сякаш удобно пропускаме хората „зад завесата“, които всъщност са също толкова важни, колкото и самите актьори. Опитвайки се да разбием тази стигма, днес ви срещаме с Боян Желязков – директор на Театър 199 „Валентин Стойчев“ и човек, прозрял, че светът зад кулисите също е интересен и изпълнен с мечти, казано накратко - безкраен. Поводът за разговора ни не беше никак случаен, а именно 60-годишнината на институцията, която ръководи.
Ако трябва да опишем Боян Желязков с няколко думи, то те биха
били „човек, посветен на театралното изкуство“.
Висшето си образование придобива в УНСС, където изучава „Икономика на човешките ресурси“. Започва работа на касата на Театър 199 „Валентин Стойчев“ още като студент, което го вдъхновява да се насочи към магистратура „Мениджмънт в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ. Заедно с квалификацията, разбира се, се разширява и професионалният му кръгозор. Преминава през различни длъжности в театъра, а времето, прекарано там, използва, за да се учи от най-добрите. Сред тях е и легендарната Татяна Лолова.
„Всяка среща с нея бе вълнуваща. Тя имаше невероятното умение да обърне внимание на всеки около себе си и да го накара да се почувства специален, а всъщност тя бе специалната“, спомня си той. Вероятно няма да сгреша, ако заключа, че срещите с нея и други знаменити актьори, както и работата рамо до рамо с покойната Анна Монова (бел.ред. дългогодишен директор на Театър 199 „Валентин Стойчев“, на която са посветени честванията за 60-годишнината) успяват да го формират като отдаденият професионалист, който е днес.
„Започвайки работа в Театър 199 „Валентин Стойчев“, мога да кажа, че
намерих себе си и мястото, в което имам необходимостта да бъда,
а също и хората, с които да споделям мигове“, разказва ни той. За това специално отношение на Боян Желязков към театъра си има и причина. Още от малък посещава детските пиеси, играни на сцената му, а на по-късен етап освен забавление, намира и уют в „театралното подземие“, както го нарича самият той. Може би привлечен от неговата история, обстановка или пък символиката му в живота на българина, той избира да гради кариера именно тук –
да пише „нови глави от биографията“ на мястото с екипа си
и заедно да захранват онази необходимост от качествен театър, която се таи в българската публика.
Снимка: Boyn Zhelyazkov/ Facebook
Всеки, който е присъствал на постановка там, ще се съгласи, че те успяват да го направят, при това – привидно без никакви усилия.
Невидими за публиката предизвикателства, разбира се, има -
при това ежедневни. Според Боян Желязков обаче артистите и работещите в театъра избират да не гледат на тях като препъникамък, а точно обратното. Твърди, че именно те превръщат работата им в още по-интересно занимание.
„Палитрата е широка - от една творческа идея да се превърне в реализиран спектакъл, през наводненията, отстояването на принципите на театъра до възпитаването и разширяването на публиката на театъра”, категоричен е директорът на културната институция.
Говорейки с него за предизвикателствата, пред които са изправени театротворците и ръководителите на културни институции, нямаше как да не засегна и финансовият аспект, който води до сериозни притеснения в десетки сфери днес. Отговорът на Боян Желязков ме изненада изключително приятно, тъй като
между думите му се „четеше” огромна доза надежда, светлина и любов.
Снимка: Simon Varsano Photography
„Надявам се, че каквито и трудности да има в перспектива, театралното изкуство ще намира своя път да се развива, благодарение на хората, които работят всеотдайно и с мисъл за него“, отвърна ми съвсем спокойно той.
Днес, когато е толкова лесно да се отдадем на притесненията и страха от неизвестното, е изключително вдъхновяващо да срещнеш хора като Боян Желязков и екипа му, които
успяват да останат позитивни и целеустремени
да създават шедьоври и приобщават нови любители на театъра.
Снимка: Театър 199 „Валентин Стойчев”
Това може и да не е лесна задача, но пък настоящият ръководител на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е добре подготвен - защитава докторантура по „Дигитален маркетинг и комуникации в сценичните изкуства“ и НАТФИЗ. Освен това обаче е имал и чудесни учители на „терен“ .
„Благодарение на Анна Монова, се създаде традиция да се възстановяват емблематични заглавия по случай специални чествания. Спектаклите „Театър, любов моя!“ и „Дневникът на един луд“ бяха възстановени в нов прочит и творчески екип за 50-годишнината на театъра през 2015 г. и продължават успешно да се играят в продължение на вече 10 години. А по случай 60-годишнината на нашия театър ще възстановим още едно от култовите ни заглавия“, поясни той пред Art Portal News.
Става въпрос за представлението „Последната нощ на Сократ“.
То се поставя на сцената на театъра за първи път преди 39 години. Тогава в екипа, работил по постановката, участват Николай Поляков, актьорите Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева. Десетки години и над 400 успешни изигравания по-късно пиесата на Стефан Цанев отново ще бъде върната към сценичен живот от режисьора Съни Сънински и актьорите Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас. До премиерата ѝ остават броени дни (27 юни).
Друго доказателство, че целият екип на „театралното подземие“ върви гордо напред по завещаните пътеки е продължаването на традицията с поставянето на отпечатъци на Стената на славата пред театъра. През 2025 г. тя отбелязва своята 30-годишнина и по-този случай към нея бяха добавени още четирима творци – Ивайло Христов, Ива Тодорова, Юлиан Вергов и Светлана Янчева. Така те се присъединиха към всички онези големи имена, оставили незаличима следа на театралната сцена.
Дотук чудесно и вдъхновяващо, но какво да очакваме от Театър 199 „Валентин Стойчев“ през новия сезон?
„С целия екип ще продължим да отстояваме смисъла на този театър. Надявам се, че ще успеем да надграждаме по достоен начин, да развиваме публиката си, да даваме сцена на талантливите творци и да правим качествен театър“, закани се директорът Боян Желязков.
