Ватиканските музеи най-накрая представиха завършената реставрация на величествената зала на Константин, една от прочутите стаи на Рафаело. С наближаването на края на монументалния 10-годишен проект служителите на музея съобщиха за голямо художествено-историческо откритие, направено по време на щателния процес на консервация.
Дълго време се е предполагало, че Залата на Константин е нарисувана само от асистентите на Рафаело след неговата смърт. В хода на реставрацията обаче се появиха нови доказателства, че
в действителност майсторът е завършил две фигури в залата
и е започнал подготовка за продължаването им преди смъртта си.
„С тази реставрация пренаписваме част от историята на изкуството“, казва пред АП Барбара Ята, директор на Ватиканските музеи. „Имаме още двама Рафаели в каталога си“, допълва тя, цитирана от Artnet.
Шедьоври, които могат да съперничат на Сикстинската капела, великолепните стаи на Рафаело са наречени така заради прочутия ренесансов майстор, на когото папа Юлий II възлага да ги завърши през 1509 г. Мащабният проект се осъществява в продължение на десетилетие, когато Рафаело умира на 37-годишна възраст през 1520 г. Тримата му помощници Джулио Романо, Джанфранческо Пени и Рафаелино дел Коле завършват Залата на Константин. Те рисуват различни сцени от живота на римския император, които възхваляват историята на победата на християнството над езичеството.
Представата за приноса на Рафаело към Залата на Константин се променя благодарение на историческите сведения за
предпочитанията на младия майстор да рисува с маслени бои върху стената,
а не с традиционната техника на фресковане - нанасяне на пигменти на водна основа върху мокра мазилка. Рафаело предпочитал богатството на цветовете, постигано чрез използване на масла, но трябвало да измисли уникална техника, която включвала заковаване на естествена смолиста повърхност към стената, където рисувал.
По този начин откритието, че две женски алегорични фигури в залата - Справедливост и Приятелство - са били нарисувани с маслени бои,
позволява на консерваторите да определят, че са дело на Рафаел.
Останалата част от залата е изрисувана с традиционни методи, тъй като асистентите на художника така и не са успели да овладеят маслената му техника.
Освен това консерваторите откриват под някои от тези гипсови фрески метални пирони, които според тях вероятно са били поставени, за да задържат по-голяма част от смолистата повърхност за рисуване с маслени бои. За съжаление, работата на Рафаело е прекъсната от преждевременната му смърт.
„От историческа и критична гледна точка, а също и от техническа, това е истинско откритие“, според един от консерваторите - Фабио Пиаченти. „Техниката, използвана и планирана от Рафаел, е била наистина експериментална за времето си и никога не е откривана в друг стенопис, направен с маслени бои“.
