Едит Пиаф, известна още като
La Mome Piaf и смятана за символ на Франция, оставя траен отпечатък върху музиката на XX век. Тя е родена на 19 декември 1915 г в покрайнините на Париж, но споменът за нейния неподражаем глас е все толкова ярък и до днес.
Певицата е кръстена на медицинската сестра, екзекутирана заради помощта си за съглашенски войници в Белгия през Първата световна война -
Едит Каваел. А съдбата отрежда на детето също не по-малко драматичен живот.
Едит се ражда в семейството на
Анета Джована Мейар - улична певица от барберо-алжирски произход, и
Луи-Алфонс Гасион- уличен акробат от Нормандия. Оттам произтича и
легендата, че изпълнителката е родена на тротоара
на улица „Белвил“ 72.
Малката
Едит не остава за дълго при своите родители. Тя е изпратена при баба си и дядо си, но там живее в недоимък. Новият дом на момичето отново се оказва временен. Когато дядо ѝ постъпва във френската армия, невръстното момиченце е заведено в публичен дом. По това време бъдещата певица страда и от нарушено зрение и
прекарва част от детството си в пълна слепота.
Впоследствие тя отново проглежда.
На 7 години
Пиаф поема на път с цирковата трупа на баща си. Това са и първите артистични изяви на момиченцето, които не остават незабелязани. По-късно тя се отделя от баща си и започва да пее самостоятелно като улична певица в Пигал и Менилмонтан.
Когато е на 16 години,
Едит се влюбва в
Луи Дюпон, а година по-късно ражда малката
Марсел. Радостта на младата майка не трае дълго, защото дъщеря ѝ умира от менингит едва двегодишна.
През 1935 г. животът най-накрая "подава ръка" на
Едит.
Луи Льопле открива даровитата певица. Тогава тя получава и прозвището La Mome Piaf. Именно той е човекът, който пръв
съветва Едит да облече черна рокля,
която се превръща и в нейна запазена марка. Годината се оказва много успешна за певицата и тя записва първите си две песни. Но съдбата лишава
Едит от единствения човек, който ѝ е подал ръка.
Льопле е убит от гангстери следващата пролет.
Скоро след тя се запознава и с композитора
Маргерит Моно, с която впоследствие си сътрудничи през целия си живот.
Пиаф продължава да представя изпълненията си на реалистични шансони,
идеализирайки живота на улицата в песните си,
пише edna.bg. След края на Втората световна война славата ѝ се разнася и в чужбина.
Едит прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка и помага на не малко прохождащи певци.
През 1947 г. тя намира любовта в лицето на боксьора
Марсел Сердан. Само след 2 години обаче тя трябва да преживее и неговата загуба. В памет на загиналия в самолетна катастрофа свой любим, тя пише
„Химн на любовта“, една от най-известните ѝ песни.
През април 1963 г.
Едит записва последната си песен и няколко месеца по-късно умира.
