Рори Хенри е 2-годишно момиченце от Форт Уърт, което през последната година е гледало около 40 пъти анимационния филм на „Дисни“ за полинезийската принцеса Ваяна, пише БТА, позовавайки се на „Ню Йорк таймс“. Детето има играчка-прасенце във формата на Пуа – помощника на главната героиня, караоке микрофон, който възпроизвежда песен от „Смелата Ваяна 2“, както и рокли, слънчеви очила и фиби с мотиви от анимационния филм.
Тя съвсем не е единствената, която е запленена от филма. Откакто излезе по кината през 2016 г., „Смелата Ваяна“ – анимацията за дъщерята на вожд, която тръгва на пътешествие, за да спаси острова си от унищожение – се превърна в най-гледания филм за всички времена в „Дисни+“. Той е бил гледан в стрийминг платформата в продължение на повече от 1,5 милиарда часа.
„Смелата Ваяна“ и продължението от 2024 г., „Смелата Ваяна 2“, са сред 10-те най-касови анимационни филма на „Дисни“.
Но каква е причината за тази „обсесия“, която стотици родители в социалните мрежи наричат „Ваяна мания“? Това е явление, което вероятно ще засегне още повече семейства след премиерата този уикенд на игралния филм „Смелата Ваяна“, в който Лин-Мануел Миранда се завръща като автор на песните, а Дуейн Джонсън отново влиза в ролята, която преди това е озвучавал – полубога Мауи.
Кристел Антония Ръсел, професор по маркетинг в университета „Пепърдайн“ в Малибу, Калифорния, изследва защо хората обичат да „консумират“ едни и същи истории отново и отново. Според нея има име за желанието да се търси утехата, която идва с гледането на любимо предаване или филм: парадоксът на избора.
Концепцията, която е въведена от психолога Бари Шварц в едноименната му книга от 2004 г., стои в основата на феномен, понякога наричан „ефектът на китайското меню“. Когато има прекалено много опции, често се връщаме към познат избор, като например да си поръчаме отново пиле с портокали.
„Това е единственото нещо, за което си сигурен, че ще ти хареса“, обяснява Ръсел пред „Ню Йорк таймс“.
Това привличане е особено силно при децата, казва Сам Уас, детски психолог, който ръководи Научния институт за ранното детство и младежта към Университета на Източен Лондон. Повтарянето на познат разказ може да помогне на детския мозък да обработва информация, да прави прогнози и да усвоява ритъма на езика. Идеалният баланс за максимално учене, според него, се намира някъде между това да знаеш точно какво ще се случи и това да не можеш да предвидиш какво ще последва.
„Психолозите понякога наричат това „зоната на Златокоска“, казва той.
Тъй като малките деца имат по-малко опит, от който да черпят, те могат да достигнат тази зона или с предсказуема история, или с по-сложна история – като „Смелата Ваяна“, която им е станала позната чрез многократно гледане. „Това, което ни изглежда досадно повтарящо се, може, от гледна точка на мозъка на 3-годишно дете, да е точно подходящото ниво на предизвикателство“, каза той.
Всяко гледане позволява на децата да укрепят и усъвършенстват своите предвиждания. В началото те може просто да научат общите очертания на историята. По-късно започват да улавят емоционалните детайли, шегите, мотивите, речниковия състав и фините взаимоотношения между събитията.
„В известен смисъл те провеждат един и същ експеримент отново и отново, но всеки път извличат нова информация“, споделя още той.
Това означава, че при един толкова нюансиран разказ като „Смелата Ваяна“ - с неговата многопластова, многоизмерна сюжетна линия — родителите може би ще трябва да се примирят с това, че ще запомнят текстовете на песните „You’re Welcome“ и „How Far I’ll Go“. „Колкото по-сложно е съдържанието и колкото по-млад е мозъкът, толкова повече трябва да преглеждаш нещо, докато не стане прекалено предсказуемо и спреш да се учиш от гледането му“, казва Уас.
Тази когнитивна обратна връзка помага да се обясни защо децата не просто гледат филмите отново и отново. Те също така искат да чуят една и съща книга многократно, настояват да ядат едни и същи храни, носят едни и същи дрехи и понякога се наслаждават да изпускат една и съща лъжица на пода 20 пъти подред. „От гледна точка на възрастния нищо ново не се случва, но от гледна точка на детето то усъвършенства и тества хиляди малки предсказания всяка секунда“, уточнява психологът.
И това не важи само за децата. Възрастните също се връщат към филми, които може би са гледали като деца, за да се утешат, разбира се. Но те често започват да разбират и теми, които вероятно не са успели да осмислят, когато са били по-млади. „Когато прегледаш нещо отново, историята не се е променила, но ти си се променил“, казва Ръсел. „Виждаш го от нова перспектива. Като че ли си казваш: „О, преди не бях забелязал това малко нещо“ или „О, спомням си, че като тийнейджър харесвах този герой по съвсем различен начин, отколкото сега, когато съм майка“.
Но защо точно „Смелата Ваяна“, а не, да речем, „Храбро сърце“ или „Рапунцел“?
Филмът представя главна героиня, „която не е типичната руса Пепеляшка със сини очи“, а освен това предлага „заразителни песни и танци, които носят много радост“, пояснява тя.
Саундтракът на Миранда е сред ключовите елементи, които превръщат „Смелата Ваяна“ в запомнящо се преживяване. В него са включени хитове като „You’re Welcome“, „We Know the Way“ и „How Far I’ll Go“, която спечели „Грами“ за най-добра песен, написана за визуални медии. „Запомнящите се песни могат значително да помогнат един разказ да стане неустоим“, казва Ръсел.
Именно музиката е една от причините много родители също да се увличат от морските приключения на Ваяна. Криста Мей Матиас-Лизардо, 31-годишна блогърка от Манила, Филипините, разказва пред „Ню Йорк таймс“, че понякога гледа филма заедно със съпруга си, след като дъщеря им – 3-годишната Виел – заспи. Тя споделя още, че мъжът ѝ дори е включил песните от лентата в своя плейлист и ги пее, когато е сам в колата.
