На 29 октомври, неделя, от 19 часа в Голямата зала на Доходно здание в Русе ще се проведе симфоничен концерт. Той ще бъде посветен на 150 годишнината от рождението на Сергей Рахманинов. Диригент на Оркестъра на Държавна опера - Русе ще бъде маестро Найден Тодоров. А солист - виртуозният пианист с русенски корени Георги Черкин. Концертмайстор - Тамара Лазарова.
Една необичайна концертна програма събира отново на Русенската концертна сцена завладяващите музикални фигури на диригента Найден Тодоров и пианиста Георги Черкин. Усещането е същото като при завръщане у дома на тези, които имат много какво да разкажат на онези, които ги очакват – русенската публика.
Найден Тодоров / Фото кредит: Държавна опера Русе
Концертната програма събира в себе си музиката на трима творци, които с присъствието си в изкуството поставят рамките на великата епоха на Романтизма – Франц Шуберт, Сергей Рахманинов и Джакомо Пучини.
Осмата симфония на Шуберт, творба, която днес познаваме като „Незавършена“ е част от семейството на други шест симфонии, започнати и останали недовършени. Шуберт завършва първите две части на осмата си симфония. Остава загадка защо не е продължил работата по композиция, която е толкова напреднала и в която най-накрая е намерил своя индивидуален симфоничен почерк. Има много спекулации относно причините. Една от тях твърди, че младият композитор,
респектиран последовател на симфоничното творчество на Бетовен,
вече на прага на болестта, е изпитвал страх от съдбовната обреченост да не достигне до своята последна, девета симфония. Днес на световния концертен подиум се изпълняват десет симфонии от Франц Шуберт. Последната - Десетата е съставена върху реконструирани ръкописи от неговите работни скици. Вторият концерт за пиано и оркестър на Сергей Рахманинов е категоричен знак на емоционалния и душевен възход на композитора след известен период от време, преживян със сенките на съмнения, колебания и несигурност. Чрез тази творба виждаме как Рахманинов навлиза в ХХ век като утвърден художник, с уникален творчески облик, демонстриращ вече добре развит композиционен маниер. Този концерт заема специално място в творчеството на Рахманинов, превръщайки се в неговото най-популярно произведение. И не само поради своето високо художествено благородство,красотата и изразителността на темите, поради завършеността на цялостната концепция,
но и защото композиторът доказва способността да въплъти в него онова настроение на радостно вълнение, възход, очакване на нещо ново. Чувство, което е характерно за европейските творци на прага на новото столетие.