Шрифт:
Принтирай
Детайлно 3D сканиране на най-известния потънал кораб в света – „Титаник“, показва плавателния съд както никога досега. Корабът, вдъхновил режисьора Джеймс Камрън да създаде един от най-романтичните филми на нашето време, лежи на 3800 метра под водата – на дъното на Атлантическия океан. За извършването на първото подобно дигитално изображение на Титаник изследователи, за които BBC разказва, са извършили дълбоководно картографиране. Технологията предоставя уникален 3D изглед на целия кораб, който позволява той да бъде видян така,
сякаш водата от океана е източена.
Контролирани дистанционно подводници са прекарали над 200 часа в обследването на дължината и широчината на потъналия кораб. Те са направили над 700 000 снимки от всеки ъгъл, създавайки точна 3D реконструкция.
Учените се надяват, че това ще предостави по-голяма яснота относно за това какво се е случило с пътническия лайнер, който потъва през 1912 година.
Над 1 500 души загиват, след като корабът се сблъсква с айсберг по време на първото си плаване от Саутхамптън до Ню Йорк.
"Все още има въпроси, основни въпроси, на които трябва да се отговори",
казва Паркс Стивънсън, анализатор на "Титаник", пред BBC News. Той заявява, че методът е "една от първите големи стъпки към насочване на историята на "Титаник" към изследвания, основани на доказателства, а не на спекулации".
След откриването на останките през 1985 г., "Титаник" е проучван обстойно. Той обаче е толкова голям, че в мрака на океанските дълбини камерите могат да покажат само части от разлагащия се кораб, но никога и целия.
Новото сканиране показва пълната картина.
Носът и кърмата са разделени на около 800 м. Огромно поле от отломки заобикаля разбития кораб.
Сканирането е извършено през лятото на 2022 г. от Magellan Ltd - компания за дълбоководно картографиране. Съпрудници са Atlantic Productions.
Скоро ще бъде направен и специален документален филм.
Герхард Сайфърт от Magellan, който отговаря за планирането на експедицията, казва, че това е най-големият проект за подводно сканиране. "Дълбочината от близо 4 000 метра е предизвикателство, а на мястото има и различни подводни течения. В същото време, ние нямаме право да докосваме нищо, за да не увредим останките. Другото предизвикателство е, четрябва да заснемем всеки квадратен сантиметър, дори и безинтересните части, като полето с останки".
Сканирането показва както огромните размери на кораба, така и някои миниатюрни детайли, като серийния номер на едно от витлата. Носът, който сега е покрит със сталактити от ръжда, може да бъде разпознат веднага, дори и 100 г. след потъването.