Спектаклите на Крис Шарков със сигурност вълнуват публиката на едно особено ниво. „Непоносимо дълги прегръдки“, по пиесата на един от най-популярните съвременни руски драматурзи - Иван Вирипаев, ще развълнува публиката на 31-то издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.
Спектакълът ще се играе тази вечер от 19.00 часа в Градската художествена галерия във Варна и е част от програмата „Шоукейс“.
„Непоносимо дълги прегръдки“ е първият досег на Шарков до драматургията на Вирипаев. Това приключение в съвременната руска драматургия донася две номинации за наградите „Аскеер“ 2023 - за режисура и за поддържаща мъжка роля на Мартин Димитров.
Фотокредит: Юлиян Рачков
Ето какво каза режисьорът за работата си по спектакъла:
- Кои чисто човешки въпроси засяга спектакълът „Непоносимо дълги прегръдки“?
- В пиесата има един често повтарящ се мотив, който много напомня на една реплика на Тузенбах в диалога му с Вершинин от „Три сестри“ на Чехов , а именно „Вали сняг. Какъв е смисълът?“. Най-общо текстът на Вирипаев застава категорично на страната на Тузенбах,
припомняйки ни основните най-прости принципи на Вселената
и терапевтира нашите затормозени модерни души. Мисля, че основният въпрос тук е за възможността на човека да преосмисли чувствения си опит.
Фотокредит: Юлиян Рачков
- Иван Вирипаев не за първи път е поставян в България. С какво темите, които разгръща авторът, се вписват в нашата действителност. С какво неговата драматургия ви привлече вниманието?
- Действително Вирипаев има силна постановъчна история в България. Явно е, че има релевантност между културния контекст на неговите пиеси и нашата действителност. Може би тя се състои и в тази граничност между изтока и запада във всякакви аспекти – географски, философски, културни. Но най-определящ и притегателен според мен е емоционалният свят на пиесите му. Аз още помня първата ми среща с Вирипаев като зрител – „Археология на сънуването“ с режисьор Галин Стоев, спектакъл създаден именно за фестивала „Варненско лято“. Оттогава следя и харесвам Вирипаев. Още първия път, когато прочетох „Непоносимо дълги прегръдки“ на английски, разбрах, че този текст има много общо с темите и с театъра, които ме вълнуват.
