Шрифт:
Принтирай
Кристина Беломорска спечели "Икар" за дебют за "Морфин" по повестта на Михаил Булгаков. Театрално-визуалният пърформанс маркира първите й стъпки в режисурата, а за партньорът й в приключението Петър Петров-Перо това е първи моноспектакъл.
Кристина Беломорска е независим артист, възпитаник на проф. Иван Добчев. Снимка: Беатрис Бочева
Беломорска е играла в представленията "Черна Дупка", "Онова нещо", "Срещу тишината" и "Изгубеното поколение".
Кадър от "Морфин". Снимка: Боян Фераджиев
Минути, след като получи наградата си от Цветана Манева, Кристина разговаря с artportal.news.
- Какво е усещането да спечелите „Икар“ за дебют? Това признание ви слага с тежест на театралната карта като млад режисьор, или само поставя началото на един, надяваме се, дълъг и успешен път в изкуството?
- Приемам го като доверие в аванс. Сигурна съм, че на тази статуетка ще стоят всички ластици и гривни, които имам. Във вкъщи вече разчистват, за да й намерят достойно място.
- Кой бе най-трудният момент в работата по „Морфин“?
- Да го направим за един месец въпреки всички препятствия, които имахме.Финансирането. Намирането на пространство. Случването на целия проект от А до Я, който изнесохме с Петър Петров-Перо.
- След „Икар“ накъде?
- Към нови представления. Надявам се директорите на театри да вярват повече в младите артисти и да им подават по-уверено ръка.
Фотокредит: Цвети Арангелова
Беломорска завършва НАТФИЗ през 2019г.,
специалност "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Иван Добчев и магистратура "История и съвременност на философията" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Кристина Беломорска е независим артист, възпитаник на проф. Иван Добчев. Снимка: Беатрис Бочева
Беломорска е играла в представленията "Черна Дупка", "Онова нещо", "Срещу тишината" и "Изгубеното поколение".
Номинирана е и печели награда
"НАЙ-НАЙ-НАЙ" за режисура на НАТФИЗ през 2019 г., а през 2020 г. дебютната ѝ пиеса "EXODUS: отвътре навън" е номинирана в конкурса на НБУ за нова българска пиеса.„Морфин” представя съдбата на
младия лекар Сергей Поляков, попаднал в зависимост от опиата, и опитите му да се освободи от нея. Всъщност повестта е своеобразна изповед на самия Михаил Булгаков, който също се пристрастява към морфина в някакъв етап от живота си, но успява да преодолее тази зависимост след двегодишни усилия. Кадър от "Морфин". Снимка: Боян Фераджиев
Минути, след като получи наградата си от Цветана Манева, Кристина разговаря с artportal.news.
- Какво е усещането да спечелите „Икар“ за дебют? Това признание ви слага с тежест на театралната карта като млад режисьор, или само поставя началото на един, надяваме се, дълъг и успешен път в изкуството?
- Приемам го като доверие в аванс. Сигурна съм, че на тази статуетка ще стоят всички ластици и гривни, които имам. Във вкъщи вече разчистват, за да й намерят достойно място.
- Кой бе най-трудният момент в работата по „Морфин“?
- Да го направим за един месец въпреки всички препятствия, които имахме.Финансирането. Намирането на пространство. Случването на целия проект от А до Я, който изнесохме с Петър Петров-Перо.
- След „Икар“ накъде?
- Към нови представления. Надявам се директорите на театри да вярват повече в младите артисти и да им подават по-уверено ръка.
Фотокредит: Цвети Арангелова
