Американският актьор Уилям Дефо е известен с гъвкавостта и готовността си да се появява в противоречиви роли. Сред забележителните му филми са „Взвод“ (1986), „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Сянката на вампира“ (2000) и „Клети създания“ (2023). Играе и Зеления гоблин в поредица от филми за Спайдърмен. Божи син, вампир, брилянтен учен, злодей - през годините, прекарани на снимачната площадка, Дефо преминава през невероятни трансформации, превръщайки се в истински кино гений, който едновременно вълнува и ужасява със своите превъплъщения. Как се изгражда като успешен артист и кои са ролите, променили живота му? - Разказваме в деня, в който Дефо отбелязва своя 70-годишен юбилей.
Ранен живот
Дефо, син на хирург и медицинска сестра, е едно от седем деца. През 2009 г. той разказва в интервю: „Петте ми сестри ме отгледаха, защото баща ми беше хирург, а майка ми - медицинска сестра и работеха заедно, така че не съм виждал много нито една от тях”. В гимназията получава прякора Уилем - нидерландската версия на името Уилям. По-късно свиква дотолкова с него, че го предпочита пред истинското си име. Учи театър в Университета на Уисконсин, но напуска, за да се присъедини към Театър Х - експериментална театрална трупа, с която гастролира в продължение на четири години. През 1977 г. той се премества в Ню Йорк и се присъединява към Performance Group. Там се запознава с актрисата и режисьор Елизабет Лекомпт, която основава деконструктивистката театрална трупа Wooster Group, в която Дефо по-късно играе.
РОЛИ
„Взвод”, “Последното изкушение на Христос” и „Сянката на вампира”
Дафо дебютира в киното във филма „Небесната порта” (1980) и участва в множество други филми в началото на 80-те години. Придобива известност с ролята си в „Да живееш и умреш в Лос Анджелис“ (1985 г.), в който играе фалшификатор, опитващ се да избегне залавянето си от полицията. Може би най-известната му роля е тази на сержант Елиас Гродин във филма на Оливър Стоун - „Взвод“ (1986 г.), която
носи на Дефо първата му номинация за „Оскар“.
Артистът е възхваляван от критиката за изпълненията си в редица противоречиви филми, излезли в края на 80-те години. Играе Божия син в „Последното изкушение на Христос“ (1988 г.) на Мартин Скорсезе. Филмът е базиран на ревизионистичния роман на Никос Казандзакис за живота на Исус и връзката му с Мария Магдалена. В същия период Дафо изиграва и агент на ФБР, разследващ изчезването на активисти за граждански права през 60-те години на миналия век в „Мисисипи гори“ (1988 г.).
През 90-те години Дефо продължава да се появява в
роли, които му позволяват да изследва моралната двусмисленост на героите.
Той играе измъчения Т. С. Елиът, който се справя с емоционалния крах на съпругата си, в „Том и Вив“ (1994) и се появява в „Английският пациент“ (1996), адаптация на романа на Майкъл Ондаатие. В култовия филм The Boondock Saints (1999 г.) той се превъплъщава в детектив, който издирва двама убийци-ренегати, вярващи, че действията им са справедливи. Дефо получава втората си номинация за „Оскар“ за ролята си на Макс Шрек в „Сянката на вампира“ (2000). Филмът представлява художествен разказ за създаването на класическия вампирски филм „Nosferatu, eine Symphonie des Grauens“ (1922).
Снимка: Стоп кадър Youtube
„Спайдърмен”, „Търсенето на Немо“ и „Джон Уик“
Дефо процъфтява като актьор във високобюджетни филми като „Спайдърмен“ (2002 г.) и трите му продължения (2004, 2007 и 2021 г.), анимационния „Търсенето на Немо“ (2003) и продължението му „Търсенето на Дори“ (2016), в които озвучава рибка.
В по-малък мащаб той изпълнява ролята на строги бащи в историческата алегория на Ларс фон Триер „Мандерлей“ (2005) и в семейната драма „Светулки в градината“ (2008). През 2009 г. Дефо се снима в противоречивия филм на Триер - „Антихрист“, в центъра на който е двойка, която се бори да се справи със смъртта на дете. По-късно същата година озвучава плъх във „Фантастичният господин Фокс“, анимационната адаптация по детската книга на Роалд Дал. Появява се и като ловец на вампири във филма на ужасите „Daybreakers“ (2009 г.).
Снимка: Lionsgate
Следващите роли на Дефо включват наемник, преследващ тасманийски тигър, в австралийския трилър „Ловецът“ (2011) и анимиран марсиански воин, пресъздаден чрез техниката motion-capture, в научно-фантастичното приключение „Джон Картър“ (2012). Играе промоутър на подземни боеве в „Out of the Furnace” (2013), заплашителен работодател на пристрастения към секса главен герой в „Nymphomaniac: Volume I” (2013) и „Nymphomaniac: Volume II” (2013), немски банкер в „A Most Wanted Man” (2014), прислужник в „The Grand Budapest Hotel” (2014) и убиец в „Джон Уик” (2014).
Сред многобройните филми на Дефо от 2016 г. са още криминалната драма „Dog Eat Dog” и фентъзи трилърът „The Great Wall”, разказващ за чудовища, които нападат Великата китайска стена. През 2017 г. той се появява в „Убийство в Ориент Експрес“ и „Проектът „Флорида”, посветен на самотна майка и малката ѝ дъщеря. Изпълнението му на ролята на управител на хотел във втория филм му носи трета номинация за „Оскар“. Такава получава и за представянето на образа на художника от XIX в. Винсент ван Гог през последните му години във филма „At Eternity's Gate” (2018).
„Фарът”, „Клети създания” и „Носферату”
Сред филмите на Дефо от 2019 г. са „Фарът” на Робърт Егърс за двама пазачи през 90-те години на XIX ве, „Motherless Brooklyn” - криминална драма, адаптирана по романа на Джонатан Летем. Сред тях е и „Togo” - драма на Disney за „Голямото състезание на милосърдието“, в което
екипи от кучешки впрягове са използвани за разпространение на лекарства
по време на епидемия от дифтерия в Аляска през 1925 г.
По-късно се появява в „Последното нещо, което искаше“ (2020), адаптация на романа на Джоан Дидиън. Година по-късно Дефо взема участие и във филмите „Алея на кошмарите“ на Гийермо дел Торо и „Комарджията“, криминална драма на режисьора Пол Шрейдър.
През 2022 г. актьорът изиграва шут във „Викингът“, базиран на легенда, за която се твърди, че е вдъхновение за „Хамлет“ на Шекспир. Актьорът е особено зает през следващата година, като се появява в седем филма. Сред тях са „Астероиден град“, който го среща отново с Уес Андерсън, и награждаваният „Клети създания“ на Йоргос Лантимос. В последния филм, вдъхновен от „Франкенщайн“, Дефо се превъплъщава в ролята на брилянтен, но садистичен учен.
През 2024 г. той се появява в друг филм на Лантимос – „Благи деяния”, мрачна комедия за контрола и съгласието. Същата година се събира отново с Егърс и в „Носферату”, римейк на филма на ужасите от 1922 г., базиран на „Дракула“ на Брам Стокър.
Награди
Дефо е носител на многобройни отличия, включително четири номинации за „Оскар“, статуетка БАФТА и четири „Изборът на критиците“. Може да се похвали още с три награди „Златен глобус“ и пет от Гилдията на филмовите актьори. През дългогодишната си кариера получава четири номинации за „Независим дух“, като печели два пъти за най-добра поддържаща мъжка роля за ролите си в „Сянката на вампира“ (2000) и „Проектът „Флорида” (2017). През януари 2024 г. получава и звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Личен живот
Снимка: Jon Kopaloff/WireImage
През 1977 г. Дефо започва връзка с режисьорката Елизабет Лекомпт. Синът им Джак се ражда през 1982 г. Двойката обаче се разделя през 2004 г. Двамата така и не се женят. По думите на актьора причината е, че „за нея бракът представлява собственост“.
Артистът се запознава с настоящата си съпруга - италианската актриса Джиада Колагранде, на снимачната площадка на филм на Уес Андерсън. Двамата сключват брак на 25 март 2005 г. Няколко години по-късно Дефо разказва как са решили да се венчаят.
„Обядвахме и аз казах: „Искаш ли да се оженим утре?”. Те го правят на следващия следобед на малка церемония с двама приятели за свидетели.
