Пребиваваме във време, в което свободата на словото е на почит, живеем в социалните мрежи и едновременно с тях в свой собствен свят. В него има някои интересни хора, които са за жалост повече от реални – те обичат да говорят много, но всъщност да не казват нищо. Живеем във време, в което всеки е със своите мечти, мнения и абсурдности.
,,Игра за двама‘‘ е всички тези образи в едно. Това не е някоя постановка с претенции за литературно ниво на диалога или заявки, че ще остави накрая цялата публика замислена върху тежки философски въпроси. В тази комедия, написана от Иво Сиромахов и с Александър Кадиев и София Бобчева в главните роли, няма следа от подобни намерения.
Снимка: Sofia Summer Fest
Представлението обаче има претенциите да е смешно, нелепо, но и всъщност много истинско. По време на продължителността му от два часа, актьорите прескачаха от образ в образ, кой по-комичен от предходния. От политика и любовницата му, през поп фолк певицата и мошеника търговец, чак до мъжа с крайните политически мнения и жената, която обвинява за всичко астрологията.
Между сменянето на декора и преобличането на актьорите се чуваха ,,гласовете‘‘ на двойка от публиката, които коментираха представлението. Стори ми се много интересен и нестандартен начин, по който да накараш аудиторията да се почувства като част от случващото се. Направи ми впечатление, че имаше доста импровизации, а диалогът беше преработен, за да е максимално актуален спрямо наболелите теми на обществото в момента.
Снимка: Sofia Summer Fest
Иронията в ,,Игра за двама‘‘ беше рязка, директна и дори на моменти груба, но без желанието да засегне някой, който случайно се припознае в образите от сцената, които, макар и силно преувеличени, са нечия реалност. Точно в стила на Иво Сиромахов – той се опитва да покаже действителността такава, каквато е, без да я смекчава ненужно.
Друго, което ми направи впечатление в представлението беше преходът между сцените и смяната на реквизитите, което се случваше съвсем открито пред публиката и често с помощта на Кадиев и Бобчева. Нямаше завеси, дим или илюзия за магическа смяна на обстановката. Цялото това открито преминаване от един момент в друг беше изцяло премислено, за да може зрителят да се почувства като част от театъра. Тези два часа не бяха само игра за двама, а за стотина поне.
Снимка: Sofia Summer Fest
,,Игра за двама‘‘ е от онези представления, които не се страхуват да бъдат прекалено неудобни или прекалено нецензурни. Те разчитат на простичката формула – идваш, гледаш, смееш се, чудиш се как е възможно да съществуват такива хора, отиваш си и по пътя се замисляш, че може би видяното от теб е малко по-реално, отколкото всъщност ти се иска.
