Френският психологически трилър на Жюстин Трие “Анатомия на едно падане” се превърна в кино събитието на 2023 година. След като получи голямата награда “Златна палма” на кинофестивала в Кан, историята за
краха в семейството
на писателите Сандра и Самуел, спечели и журито на Европейските филмови награди, където взе приза за най-добър филм. Нататък следват пет номинации за Оскар, сред които за най-добър филм, режисьор, актриса, адаптиран сценарий...Развоят от тях и отличените ще станат ясни на 10 март в Лос Анджелис. Именно сценарият на “Анатомия на едно падане” с неговия тривиален, като ежедневен колапс,постоянно повтарящ се крах и турбуленции
в семейните отношения, прави филмът на Трие толкова човешки близък до всеки. Един мъж е намерен мъртъв, а кръвта от главата му в снега маркира зловещо обезпокоителното съмнение в насилие. Самуел живее в отдалечена хижа в близост до Гренобъл и единствените наоколо са най-близките му - жена му Сандра и незрящия им син Даниел. Но, когато предчувствието за престъплението е налице ицялата атмосфера задава тайни алгоритми за разруха и отчуждение,
няма нищо по-естествено от преждевременна смърт, причинена от най-любимите. Това е първата много сериозна заявка на Трие в, на пръв поглед, съвсем прозаичния наратив, че любовта на близките, е само на крачка от унищожителното желание на същите за край на живота ти. Епизодът в самото начало е не по-малка индикация, чепотиснатата ярост между двамата съпрузи, чака своя развой.
Сандра разговаря с млада докторантка, която иска интервю от нея в качеството й на успяла писателка, но силната музика от последния етаж, където е Самуел смущава разговора им и в един момент той трябва да приключи преждевременно. Още тук можем да предусетим силната актьорска заявка на Сандра Хюлер в централната роля -
Снимка: The Projector
нарцистичното й задоволство (по-късно ще стане ясно, че е бисексуална) от срещата с младото момиче, в чиито очи се оглежда интелектуалното й надмощие, от което тя, като че ли има най-голяма нужда. Секунда по-късно енергичният й жест, с който тръгва в посока на стълбите и по следите на шума. Сякаш в търсене на отговорност и едновременно -
добре отработен маниер на “справяне”
с децата в къщата, в която група е и мъжа й. Оттук нататък следват повече от два часа в
Снимка: The New Yorker
съдебната зала - нравствената и, на пръв поглед, единствено обективна територия,
от която се очаква да даде отговор, присъда и наказание. И тук, наред с всичко останало, е отново впечатляващата актьорска игра на Хюлер - достатъчно обърканото й, лишено от крайности лице опровергава всяко предположение за вина или невиност. Съпругът й е мъртъв и някак всичко води към нея - тя е егоцентрична, хладнокръвна, а и не липсват достатъчно свидетелства, че бракът им отдавна е прекършен. Тук обаче се намесва драматургичната идея на Трие, че личностните характеристики - слабостите, властолюбието и желанието за надмощие, не са и не могат да бъдат обстоятелство, превръщащо същата личност в убиец. Истината, обективният поглед и единствен верен отговор отстъпват в “Анатомия на едно падане” - те са подробност, която не е от основно значение. Голямата поанта, която анатомията на съвременния брак прави пред филмовите зрители е, че между насилствената смърт и потенциалното самоубийство на Самуел, няма граница. Всеки един от двамата съпрузивече е пожелал смъртта като избавление
от тягостния провал на личните им отношения. Смъртта е вратата към свободата от вините на съвместния живот, в който никой не успява да осъществи себе си, както би искал. Остава само Даниел, чиито незрящи очи отдавна са видeли всичко, което той обаче избира да премълчи.
Снимка: Afcinema
Реалната му намеса в съдебния процес може да се тълкува като ключовото свидетелство към свободата на майка му или отказ сам той да издава присъда. Красноречиво това се загатва в един от последните кадри, в който
