Ако си безработен на 22, но вече тъгуващ по миналото, или си с две висши, но никога неосъществил мечтите си, значи „Авеню Q“ е перфектното място за теб.
Къде се намира „Авеню Q“ ли? Там, където всичко е „само сега“, където Гари Коулман е хазяин, приятелите се подкрепят, където можеш да намериш себе си, a изкуствените задръжки на обществото падат, позволявайки ти спокойно да се „радваш на чуждото нещастие“.
Снимка: Гергана Дамянова
Всъщност в продължение на вече 8 години поне за няколко часа
Авеню Q се пренася от крайните квартали на Ню Йорк на сцената на Столичния куклен театър.
Куп талантливи актьори, музиканти на живо, мъпети, много смях и смислени послания създават магия, достойна за световните сцени. Всъщност „Авеню Q“ е най-дълго играният бродуейски мюзикъл в България.
Ако си мислите, че представленията с кукли са само за деца, определено ще останете изненадани от това, което ще видите в този мюзикъл. В него хора и мъпети заедно обсъждат всички предизвикателства и проблеми на възрастните, реалното лице на любовта, разочарованията от неслучилите се мечти и безпътицата, която чувстваш, ако нямаш цел.
Снимка: Гергана Дамянова
Сцената определено е място, откъдето сякаш можеш да кажеш неща, които иначе не би било възможно (или поне прието). Tака „Авеню Q“ умело ни представя истинския живот - без клишета, задръжки и теми табу. Затова спомагат и куклите –
през техния образ истината изглежда по-лесна за приемане.
Темите за разочарованията, мечтите и целите, брака, расизма, половете, алкохолизма и порастването – всичко това е представено по единствения възможен начин – чрез хумор. От екипа твърдят, че няма тема, за която не можеш да се шегуваш.
В същото време – както прави всяка добра комедия, мюзикълът те замисля дълбоко и те кара, вглеждайки се в себе си, да си отговориш на въпроса дали и ти, макар несъзнателно, поне за кратко не си бил на „Авеню Q“.
Снимка: Гергана Дамянова
Кварталът е много колоритен и музикален, най-вече заради своите жители, на чиито различни истории ставаме свидетели. Един от основните персонажи е Принстън, който иска да се върне в колежа, търси любовта и решава, че да намери целта в живота си би му донесло смисъл.
„Може никога да не постигнеш своята цел“, му казват. „Тогава откъде ще знам, че ме има“, отвръща той.
„Авеню Q“ е като огледало на дълбоките човешки страхове, желания, копнежи, колебания и жалби за изгубеното.
Роден като пародия на „Улица Сезам“, мюзикълът е създаден специално за възрастни. Неслучайно има и възрастово ограничение.
Снимка: Гергана Дамянова
Режисьор е Уест Хайлър, заедно с Петър Кауков. Хайлър поставя и „Мюзикълът Спондж Боб“, който определено заслужава да се види от цялото семейство. Един от факторите, които гарантират успеха на тези представления, е невероятният актьорски състав.
Трупата на кукления театър има изключително талантливи актьори,
които пеят, танцуват и играят впечатляващо. Цялата емоция, която предават с изпълненията си, начинът, по който преправят гласовете си, майсторството, с което играят двойни образи – едновременно с куклите и със собственото си тяло, дори координацията им – всичко това говори за отдаденост, талант и умения, достойни за уважение.
В ролите влизат Камен Асенов, Венцислава Асенова, Цветелин Павлов, Кръстина Кокорска - Криста, Гьорги Георгиев - Антика, Павлета Семова, Михаела Симеонова, а специален гост е Рафи Бохосян. Той не просто влиза в образа на чернокож, но и на реална личност – Гари Коулман.
Снимка: Гергана Дамянова
Допълнителен хумористичен елемент вкарва и фактът, че играейки се на българска сцена, мюзикълът неизбежно е поставен и в роден контекст. Така героят на Рафи разказва вицове за арменци, а песни като „Повей, повей“ и „Водно колело“ са поставени редом до „Kiss the girl“ и „My Heart Will Go On“.
„Авеню Q“ е с три награди „Тони“,
а българската му версия е с награда ИКАР 2018. Освен че забавляват публиката - актьорите решават, че заедно с хората в залите могат да допринесат и за общественополезна кауза. След всяко представление те събират пари, с които впоследствие помагат на животни в нужда.
Снимка: Гергана Дамянова
Представлението говори именно за действителността ни, в която заедно съществуват и щастието, и нещастието, и сбъднатите и обречените мечти. Светът на Авеню Q не е захаросан, но не е безнадежден, даже напротив. Все пак, както казват и в мюзикъла, не забравяйте „ако разбъркаш буквите на думата „безработен“ става „възможност“.
