Летното юлско слънце постепенно се изнизва зад сцената на Sofia Summer Fest, където всички, настанили се удобно, нямат търпение да оставят зад гърба си дългия работен ден и да посрещнат култовото трио Братя Мангасарян, което преди 10 години ни каза „Теро-теро“ на шега. Оттогава тези думи, сякаш като част от някакво магично заклинание, мигновено оправят настроението ни – дори в най-кофти понеделниците.
Снимка: Sofia Summer Fest
С енергия и типичния си неподражаем стил, под открито небе в сърцето на София, те ни представиха новия си авторски комедиен мултимедиен шоу-спектакъл „За вредата от образованието, културата и изкуството“, създаден в сътрудничество с големия Теди Москов. „Но как така тези три толкова важни елемента от изграждането ни като хора и личности могат да ни донесат негативи?“ - се чува от няколко страни из рамките на фестивала. Зюмбюл (Силвестър Силвестров), Кулю (Владислав Петров) и Среброто (Александър Сано), Умело съчетавайки театър, видео, музика и стендъп комедия, те се опитаха да дадат отговор с ирония и куп интелектуални провокации, които буквално „бомбардират“ съзнанието ни с въпроси, карайки ни едновременно да се смеем и да се замислим - от какво всъщност има нужда човек, за да бъде „истински успешен“.
„Давате ли си сметка колко е трудно да се отървете от вишето си образование?“ - обръщат се към публиката, нагледно описвайки с примери как голяма част от обществото е променило съдбата на толкова много хора по света, включително и тяхната собствена, и как тези хора трябва да бъдат съжалявани. „Като се замисля, колко безсънни нощи сме прекарали в подготовка за изпити? А сега нищо от това не прилагаме в ежедневната си работа…“ - промълви една дама зад мен на съпруга си, който кимна одобрително и добави:
„Нищо не струват вече дипломите ни в тези времена, в които и онези, които нямат такива, са възнаградени като нас - дори повече.“
За да потвърдят ясно тезата си и донякъде тази на господина, като представители на арт обществото, Братя Мангасарян не пропуснаха да поставят акцент и върху актьорското майсторство. Те ни припомниха, а някои изненадаха, че някои от най-големите български артисти - като Георги Парцалев, Невена Коканова и Колю Фичето - са оставили траен отпечатък именно благодарение на таланта си, без да са завършили висше образование.
Веднага след това обаче поясняват, че талантът понякога може да доведе до странични ефекти - дори да се превърне в недостатък. Така, неусетно, човек може да се окаже „млад, здрав, силен, красив, но много талантлив“ - като една от най-продаваните певици на всички времена, Бритни Спиърс, която те посочват като показателен пример за артист, който
по някаква странна случайност притежава и образование, и талант, но резултатът, според тях, е напълно разрушителен.
„Но като се замислим, цялото това изкривяване и желанието да се занимаваш с изкуство са виновни детските приказки“, обясни триото, като сподели причината да отидат в НАТФИЗ и да ги хипнотизират с още литература - и то не коя да е, а тази на Уилям Шекспир, която ги провокира да създадат проекти като „Ромео и Юлия“, с които накараха много от зрителите да запеят под аранжимента на техния бенд. „Може би проблемът на спектаклите по света е, че се плаща предварително, за да ги видиш, а не след като си ги видял?“ - обърнаха се към тях след изпълнението си.
„Никак не е лоша идея - така ще разбираме бързо кое представление си заслужава и кое не“, каза едно младо момиче пред мен, а приятелката ѝ отвърна: „Но кой ще иска да плаща за билет, когато му е даден безплатно?“
Замислих се сериозно по този въпрос: какъв е критерият, по който определяме цената на едно изкуство? И как изобщо решаваме дали то е „добро“ или „лошо“, когато може да докосне всеки от нас по различен начин - според личните ни принципи, възприятия и преживявания? Като Братя Мангасарян бързо илюстрираха мислите в главата ми, като дадоха няколко примера с така нареченото съвременно изкуство, заедно с всички онези модерни пърформанси и арт инсталации - за едни това е шедьовър, за други са просто вещ, намерен на боклука.
„Какво е арт, накратко ли? Рисковано изкуство - за хора, които идват от стабилни семейства и имат здраво изградена психика“, обобщават те.
Снимка: Sofia Summer Fest
След секунди ни отведоха пред малките екрани, които гледаме от години, и ни подканиха да се замислим колко много ни разделят - на вярващи и невярващи, на земни и извънземни, на вечно търсещи конфликта. „Но не са ли именно писателите тези, които ни учат, докато четем, че творба без конфликт не съществува?“ - поредният глас в главата ми проговори. Ммм… ако съм успяла да предизвикам „торнадо от питанки“ в главата ви дотук - мисията ми като журналист е изпълнена.
Братята Мангасарян ни изпратиха с повелание да „слушаме сърцата си и да не забравяме да не ставаме прекалено арт“, след което вдигнаха публиката на крака със своето арт-експериментално произведение, което се превърна в национален химн на откровенението. Той неслучайно влезе в ролята на композиционна рамка на това ревю - песента, в която си признаваме, че „в главата ни е малко разглобено“, но пък „всеки си носи кръста“, както каза една възрастна дама до мен. „Ту ще е талант, ту - образование, ту - твърдоглавост. Важно е всичко да е с мярка и въпреки всичко да не забравяме да благодарим, че въпреки всичко го имаме.“ - допълни тя.
