Каква е разликата между комедия и пародия? Границата помежду им, оказва се, е изключително тънка, щом дори специалистите в Холивуд трудно дефинират собствените си филми. Днес тагът "комедия" стои на много афиши, заблуждавайки зрителите да се отправят към киносалоните. В действителност обаче
продукциите масово залитат към пародийното, пошлото и излишната сексуализация
за сметка на интелигентния хумор. Филмът "Голо оръжие" - продължение на класиката от 80-те години на миналия век, не е никак по-различна.
Снимка: Paramount
Признавам, че в началото бях заинтригувана предимно заради участието на Лиъм Нийсън, който съм свикнала да виждам единствено в тривиални екшън роли, които изискват да спаси света или поредния член от семейството си. В случая няма да видите нещо по- различно. Той е полицай на име Франк Дребни - младши, който случайно попада в центъра на пъклен план за контрол над човешката раса. В него го замества Бет (Памела Андерсън), чийто брат загива трагично. Синопсисът на историята също не е нещо, което не сте гледали никога преди.
Наблюдават се елементи, макар и леко загатнати, които ни препращат към огромни франчайзи
като „Мисията невъзможна”, „Лоши момчета” и поредицата филми за проф. Робърт Лангдън, вдъхновени от романите на Дан Браун.
Това, както и фактът, че римейк продукциите и продълженията се увеличиха драстично в последно време, е ясен знак, че
има сериозна повреда в машината, смятана за една от най-добре смазаните в света – Холивуд.
Ако се абстрахираме от това мое прозрение, до което предполагам, че и много от вас са достигали, би следвало да преминем директно на сюжета на филма, тъй като актьорската игра няма нужда от коментар – нито артистичните заложби на Лиъм Нийсън, нито тези на Памела Андерсън са за подценяване.
Снимка: Paramount
Комедиите не са това, което бяха, си мисля още откакто на екран излезе недоразумението „Аргайл: Супершпионин”. В центъра им вече стои не хумористичното, а абсурдното. В продължение на повече от час, който прекарах в киното, гледайки „Голо оръжие”, имах възможността да обмисля случващото се на екрана и да осъзная, че подобен подход е по-скоро присъщ за пиесите. Много от нас са гледали комедии на абсурда в театъра, но
явно вече е настъпил моментът, в който ще се пренесат на големия екран.
В своята същност те се характериzират с преувеличени, нелогични и нелепи ситуации, герои и диалози. Целта им е да изследва човешкото състояние чрез показване на безсмислието и хаотичността на света. С тази задача "Голо оръжие" се справя чудесно. Наблюдаваме една прогнила система – за полицаите няма правила, разследванията се извършват само "на документи", а бизнесмени си купуват "спокойствие" с големи подаръци като последен модел електрически коли (бел.ред. леко намигване към доскорошния любимец на Тръмп – милиардерът Илън Мъск).
Снимка: Paramount
Да се надсмееш над трудностите, с които се сблъскваш ежедневно, е висше човешко умение, което българинът явно притежава. Сцените в "Голо оръжие", колкото и абсурдни по мое мнение да бяха, предизвикваха кикотене в залата. Може би това е механизъм, който сме си изградили с времето, за да се справяме по-лесно с проблемите?
Каквато и да беше причината за смеха, той винаги е добре дошъл в живота ни. Затова ако сте фенове на пародиите и имате нужда от развлечение през уикенда, киното и по-специално - прожекцията на "Голо оръжие" е чудесно място, където да избягате от жегата.
