„Всички сме зависими, няма свобода” – думи, които могат да подействат по-отрезвително от шамар или кофа ледена вода. Някои хора живеят в капана на зависимостта, други - в този на собствените си страхове и несигурности, но може би най-страшен от всички е пленът, в който ни поставя примирението с налаганата ни отгоре прогнила система. Именно върху нейните устои е изграден сюжетът на премиерната постановка на Театър „София” – „Херкулес VS Авгий”.
Ако очаквате да видите интерпретация на класическия мит за древногръцкия герой и подвига му в авгиевите обори, то
текстът на проф. д-р Ивайло Христов определено ще ви изненада.
Под режисурата на Антон Угринов е създаден един модерен и провокативен спектакъл за разделението между хората и бюрократщината, които разяждат цялото човешко същество. Откакто я гледах, не спирам да си мисля, че нямаше по-подходящ момент, в който да бъде представена на сцената. Апатия се разпростира в погледите на хората, а морални устои се свличат като есенни листа в праха по улиците.
Светът около нас изглежда някак безнадежден - без ясен изглед за бъдещето,
плашещ, тъмен, потискащ и вонящ на екскременти. В България или Елида (бел.ред. мястото, където се развива действието) се намираме? Май помежду им няма толкова голяма разлика?
Снимка: Иван Дончев
Тантал (Димитър Стойнов) ни въвежда в действието заедно с три кабаретни танцьорки (Виолета Борисова, Десислава Иванова и Марина Атанасова). Определено интересен режисьорски подход, който предизвиква любопитството и събира погледите още в първите сцени на пиесата. И когато оскъдното облекло, танците и приповдигнатите приветствия вече са свършили своята работа, настъпва тъмнината, разнася се вонята и купища боклук покриват сцената. Елидийци са в безизходица. А какво правиш , когато попаднеш в такава? – Вместо да запретнеш ръкави и да се справиш сам,
обикновено търсиш някой, който да реши всичките ти проблеми.
В случая не ставаме свидетели на нищо по-различно от това, с което се сблъскваме в ежедневието си. Цар Авгий (Михаил Милчев) предлага на съгражданите си да повикат национален герой, който да ги избави от мъките им – Херкулес (Гринго-Богдан Григоров).
Снимка: Иван Дончев
Херакъл е като лъч светлина, който се прокрадва в съзнанието на елидийци. Е, ако трябва да бъдем напълно искрени единственото бляскаво, което е останало, са само спомените за отминалите години. Самият герой вече по нищо не прилича на сина на Зевс, познат ни от древногръцката митология. Той е пропил се и потънал в дългове преследвач на диви прасета, който се съгласява да помогне само защото е изпаднал в безизходица. Пристига в града със своята любима Деянира (Ангела Канева) и секретаря си Полибий (Юлиян Рачков), но бързо осъзнава, че
по-трудно от това да се биеш с някой звяр е да пребориш човешката глупост.
Месеци се нижат, а Елида все така тъне във фекалии. Защо ли? – Защото на административните служби им трябват от 5 до 10 работни дни, за да входират дадено искане, а на местния парламент – десетки заседания, часове караници и обвинения, а също и поне 2-3 прояви на физическа саморазправа, за да стигнат до консенсус. От сцената изглежда така комично, но когато човек притихне и осъзнае, че това е действителността, в която съществува (да, точно съществува, защото това не би могло да бъде наречено нормален живот), една буца застава в гърлото му и не го напуска дълго след последните аплаузи.
Снимка: Иван Дончев
Проницателен и разтърсващ, монологът на Даниел Кукушев (изиграл Филей, син на Авгий) е последният пирон, който се забива в нас публиката толкова дълбоко, че
на човек да се прииска да закрещи – „Депутати, стига толкова подигравки с България!”.
„В своята родина не сме господари на съдбата си, затънали сме в лайна. Страхувам се за бъдещето, не знаем как да живеем без лайна. Не знаем как да бъдем свободни”, изрича той с поглед, вперен в публиката. Херкулес се оказва напълно прав, че човек трябва да узрее за свободата си (във всичките ѝ разновидности). Тази зрялост обаче не бива да бъде бъркана с годините опит, защото понякога възрастните са много по-слепи за неправдата, отколкото младите.
Снимка: Иван Дончев
Това само по себе си предизвиква поредна лавина от въпроси. Кога ще спре течът на млади и талантливи кадри към чужбина? Имаме ли вина за всичко това, което ни се случва? А имаме ли силата и желанието да направим нещо или по традиция ще чакаме някой нов (политически) „герой” да ни спаси за предшествениците си? Дълго време можем да умуваме, да обвиняваме този и онзи, докато в крайна сметка не спрем за момент и не се запитаме –
„Не мога ли самият аз да бъда Херкулес на своето време?”
Според мен е у всеки човек с високи нравствени идеали и интелект „дреме” един национален герой.
Ако все пак трябва да го назовем, то определено бих се спряла на националния отбор по волейбол и българските артисти. Докато едните обединиха цял народ, който беше позабравил какво е взаимност и споделеност, другите ежедневно се осмеляват да показват – без страх и с огромна доза талант, грозотата и корупцията, които ни заобикалят.
Снимка: Иван Дончев
В „Херкулес VS Авгий” триумфират иронията, абсурда и провокацията, примесени с „доза” цинизъм (под музикалния съпровод на Елена Дечева) – език, който ни е добре познат, може би затова и пиесата е толкова актуална към днешна дата. Истината е, че както на сцената, така и в живота понякога се оказваме „заринати в купища тор”, за сметка на това обаче не трябва да забравяме, че именно от тях се „раждат” най-красивите цветя, разбира се, стига някой да се грижи за тях. Ако научих нещо от постановката, то определено беше, че не трябва да неглижираме свободата си и да се примиряваме с потисничеството, а да бъдем „будни” и отворени към света за възможностите, които биха ни помогнали сами да изградим своето утре.
Следващите дати, на които можете да гледате представлението, са 6 и 22 октомври, както и 7 и 20 ноември в Theatro „Отсам канала”.
