Шрифт:
Принтирай
Иранска звезда, играеща във филм за режима в Иран, триумфира на наградите в Кан.
Деветдесет и девет удара с камшик и присъда затвор очакват Зар Амир Ебрахими през 2008 г., когато тя решава да избяга от Иран.
Единственото престъпление на Ебрахими е изтекъл в публичното пространство запис, който е заснет от бившия партньор на актрисата, в който се вижда как двамата правят секс. Когато записът изтича, Ебрахими, която тогава е известна телевизионна звезда в Иран, е
обвинена в извънбрачни сексуални отношения.
Тя е тормозена, преследвана, изгонена от работата си. "Загубих кариерата си. Загубих целия си живот. И в един момент се травмирах. Страхувах се да изляза сама на улицата", казва Ебрахими в едно скорошно интервю. "Властите направиха всичко с мен, за да ме направят още по-безпомощна и да ме накарат да се страхувам още повече. Мисля, че в някакъв момент те искаха да стигна до самоубийство, само и само да се отлъча от това общество", разказва тя. Ебрахими, която сега е на 41 години, решава, че няма да търпи повече наказания. Тя бяга в Париж, като бавно прекроява живота си и се приспособява към чуждата култура. Започва работа като детегледачка и ресторантьорка. Оттогава не се е връщала в Иран.Филмът беше отличен с наградата за най-добра актриса
за иранката Захра Ебрахими на фестивала в Кан. Сега, 16 години по-късно, иранската звезда отново се появява на световната сцена. Тя участва във филма "Свещеният паяк" на Али Абаси, където играе журналистка, разследваща сериен убиец, който убива жени и секс работнички в източния ирански град Машхад. На филмовия фестивал в Кан Ебрахими получава награда за най-добра актриса за изпълнението си. „Иранският режим се е опитал ме накара да замълча“, казва Ебрахими."И все пак аз съм тук."
"Свещеният паяк", който скоро ще може да бъде гледан в кината е базиран на случая от 2001 г. на Саид Ханаи, който след като признава за престъпленията, е възхваляван като народен герой от екстремистите и десните ирански медии. Филмът е мрачен и сложен портрет на едно иранско общество, в което цари потисничество, женомразство и тлееща несправедливост, "Свещеният паяк" придобива ново значение след протестите, които обхванаха Иран през последните седмици.
Иран през 2022 година
Общонационалните антиправителствени протести бяха предизвикани от смъртта на 22-годишната Махса Амини, която беше задържана от иранската нравствена полиция. Демонстрациите бяха посрещнати с репресии от страна на силите за сигурност, при които според правозащитни групи са загинали повече от 200 души, включително деца. В градовете по света се проведоха много други протести в знак на солидарност.Али Абаси и травмата пренесена във филмите
Абаси, който през 2018 г. направи нашумелия трилър "Граница" и е режисирал епизоди от сериала на HBO "Последните оцелели", също е ирански емигрант. Той живее в Копенхаген. ("Светият паяк" е датското предложение за "Оскар" тази година.) Той е разтърсен от реакцията на убийствата на Ханаи - наречени от местните медии "убийствата на паяка" - и вижда в религиозния център Машхад сенките на жанра филм ноар. Там, казва той, е отразена двойствеността на иранското общество, в което мъжете извършват поклоннически пътувания през деня, а през нощта са на лов за наркотици и проститутки.
Първоначално Абаси се опитва да заснеме филма в Иран, но не успява да получи разрешение. Вместо това той го снима в Йордания. По това време Ебрахими вече е възстановила позициите си в европейската филмова индустрия и работи на различни позиции. Първоначално тя е кастинг режисьор на филма, но Абаси Ебрахими моли тя да изиграе главната роля.
"Свещеният паяк", който Абаси нарича "първият персийски ноар", не се плаши от насилието във фикционалната си история. Просто защото познава нещо по-страшно: реалността в Иран. Критиците го сравняват с филма "Зодиак" на Дейвид Финчър. Една от жертвите е удушена от хиджаба си. Хиджабът е част от задължителния за жените дрескод в Иран и се превърна в силен политически символ след смъртта на Амини, която беше арестувана за нарушаване на правилата за носене на хиджаб."Ако има човек, за когото с чиста съвест мога да кажа, че е събиртелн образ на иранските жени, ярък представител на тежкото положение и проблемите, и който е възкръснал от пепелта, мисля, че това е Зар", казва Абаси. "В играта ѝ има нещо лично, има по-големи сили от факта, че тя е невероятна актриса."
Героинята на иранската звезда Ебрахими във филма, Рахими, е измислена. Но като жена, която търси справедливост в едно контролирано от мъже и сексуално потиснато общество, тя е смел герой, който отразява както настоящите турболенции в Иран, така и собствения път на Ебрахими. За Ебрахими "Свещеният паяк" представлява кулминацията на едно дълго пътуване:"Един от приятелски настроените към режима журналисти ме попита в Кан: "Защо настоявам да показвам всичко толкова черно?" – споделя Абаси. "Ако погледнете какво се случва на улицата в момента в Иран, не мисля, че филмът ми е черна картина на Иран. Той е може би е дори твърде оптимистичен, защото в нашия филм никой не разбива черепа на никого с палка."
В свое изказване иранската звезда, тя споделя надежда за бъдещето за родината си:"В този герой канализирах собствения си житейски опит". Никога не съм се възприемалa като жертва, но в някакъв момент мисля, че всички сме жертви на тази система, на този начин на мислене."
Това, което се случва в Иран, е революция, а "Свещеният паяк" носи послание: "Вече не можете да ни контролирате"
На фокус: Кан 2022
