„С какво трябва да се напълни кошницата животът ще ти покаже, кърпеж му е майката“ - лесно можете да разпознавате, че тези думи принадлежат на един от най-ярките представители на магическия реализъм - българския писател Йордан Радичков. Те преминават през сцената на Сатирата, пречупени през нашите житейски призми, и ни напомнят, че ние сами избираме по кой път ще поемем, какво ще съхраним като скъп спомен и кое ще оставим да изчезне в мъглата на времето.
В разцвета на пролетта, когато природата се пробужда в пъстри багри, талантливият актьор Никола Стоянов, познат на широката публика като харизматичния Тино от „Революция Z“, влиза в ролята на режисьор, вдъхвайки нов живот на една обичана от поколения класическа пиеса - „Кошници“. В епоха, в която живеем през мобилните си телефони и все по-малко споделяме и се докосваме с погледи, той ни напомня, че
„животът няма нужда да бъде разбран, той трябва да се преживее“.
Преди 43 години, по повод 25-годишнината на Сатиричния театър, Младен Киселов и асистент-режисьорът Димитър Радичков - син на големия драматург и писател, поставят пиесата „Кошници“ за първи път. Актьорският състав в главните роли включва големите Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Пламен Дончев, Мария Статулова, Никола Анастасов и Георги Парцалев. Създателите на постера на новия прочит на драматургията ни напомнят за онези времена, поставяйки на фокус сцена с Калоянчев в ролята на Йоната, към когото сякаш са устремени погледите на всички нови таланти.
Преминавайки покрай него, преди да заеме местата си, голяма част от публиката спря за секунда и каза на висок глас: „Нека да видим какви кошници ще оплетат и това талантливо поколение актьори“. Така неусетно се потопихме в едно „море от жито“, далеч, далеч от шума на столичния трафик – някъде там, където се чува само шумоленето на реката и песните на птиците. Героите на Радичков - „малките хора“, както ги наричат мнозина, се вглеждат във всяка прашинка живот и търсят отговорите за своето съществуване. Нещо, което все повече остава незабелязано от човека от големия град, затрупан със задължения.
Снимка: Петър Петров
„Човекът преде своята кошница, а съдбата я разплита – на един дава, на друг взема.“ - един от първите пълни с толкова истина изводи, до които достигат героите на Радичков, потопени в своя простичък и красив свят, където животът често се тълкува чрез митове и легенди.
Актьорите Георги Спасов (Йоната с гъската), Михаил Сървански (неговият роднина), Божидар Мицев (Стоилко), Кирил Бояджиев (Давидко), Николай Луканов (Бай Гаврилов) и Светлозар Начев (Тахо) майсторски ни пренасят далеч от суетата и алчността. Те ни напомнят, че
„човекът е човек преди всичко“ и че е важно „да гледаме към своята кошница, а не към чуждата“.
Снимка: Петър Петров
Въпросите им, лутащи се между какво е било и може да бъде, създадоха истинска суматоха на сцената. Внезапно - с гръм и трясък, към тях се присъедини и пъстрата Мургава кошничарка (в ролята талантливата и обичана Албена Михова), водеща след себе си своята колоритна банда – Мургавия мечкар (Мартин Каров) и Мечката (Илияна Колева).Те ни върнаха чак в „фаронско време“, превръщайки плетенето на кошници в занаят, оцелял през годините до днес.
От Мойсей и вълчица, която кърми Ромул и Рем, съзнанието на нашите герои пътува през миналото. Ние се движим заедно с него, докато Мургава кошничарка не предложи да ни открехне вратата към бъдещето. „За какво ни е да го знаем?“ – откликна един от селяните. „Защото човекът затова е човек – да бъде лъган за бъдещето“, отговори без да се замисли Мургава кошничарка.
„Колко верни във всеки един момент са думите на Радичков“
– прошепна една дама до мен след поредната история, с която Йоната се опита да ни накара да повярваме във водни вампири и да ни убеди, че „човекът умира, но жаждата му не“. Доста по-реалистично е случващото се на Куче Влачи (Сотир Мелев), който, пътувайки из Европа, е стигнал до извода, че
„човек става все по-подозрителен към света, който го заобикаля“.
Снимка: Петър Петров
„Митически реки текат във всеки човек“ – изтъкна Стоилко, вторачил се в своя малък и тъй приказен свят, в който дори Червената шапчица (Ива Вълкова) се крие зад някоя близка купчина сено, опиянена от всички разказани истории дотук. „Но как да проникна в реките на хората, какво посяват те в тях?“ – допълва той малко преди цялата банда да излезе на сцената отново и да ни направи една голяма изненада. Няма да ви я разкривам, а ще ви оставя сами да разберете каква е точно в 19:30 ч. на 9 и 31 май.
Засега ще задоволя любопитството ви само с един отговор. На любопитния въпрос на Стоилко бих отговорила с думите на примата на българското кино и част от актьорския състав на Сатирата Невена Коканова: „Един и същи човек може да бъде най-добър, друг път – лош. Зависи какво са поискали от него и на каква страница са отворили от живота му...“. Казано на Радичков език – човек разкрива какво извира от неговата река спрямо разклонението, към което ще го отведе тя.
