Шрифт:
Принтирай
Един спектакъл, който започва с уелкъм дринк и завършва с десерт, а основното идва под формата на танц – така би звучало най-лаконичното представяне на „Кухня“. Имърсив театър на движенческите артисти, преди който в главата ви все още жужат битовизми.
Но след който се връщате в живота си стъпка над земята и една идея по-лек
Какво е „имърсив театър“, ще попитат тези от вас, които рядко стигат до театралния афиш на Лондон или Ню Йорк по време на престоя си там. Преживяването е закодирано в самата дума, която в буквален превод значи „сливам се, потапям се“. Зрителят е ключова част от историята. Понякога е главен герой, а друг път – статист, боравещ с реквизита и влизащ в диалог с основния актьорски каст.Абсолютно винаги обаче той следва случващото се по петите, и никога приседнал удобно
на мястото си, както се случва в класическите шоу формати.
Продуциран от Studio Karakashyan, „Кухня“ отвежда публиката в алтернативно сценично пространство (в случая – локацията е Кулинарна академия HRC). Режисьорът-хороеграф Коста Каракашян и режисьорът-драматург Антония Георгиева събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за 45-минутно пътешествие из Master Chef психологията на творците в един ресторант.
Кухнята често е осеян с вербални мини фронт,
а под натиска на времето и космическите изисквания за гурме чиния готвачите се справят с най-силното си оръжие - спартанската воля. Но и с пълно отвързване на глутницата си от пороци – алкохол, наркотици, агресивна мания за контрол над останалите...
„Хороеграфията е вдъхновена от личните отношения на Александър с колеги в кухнята.“, споделя Коста Каракашян. „Екипната работа там следва свой ритъм и хореография. Това е индустрия, в която хората работят много часове заедно, а натоварването е зверско. Ставал е свидетел на доста ментални проблеми и всякакви ситуации, в които е давал максимума, за да помогне и екипа да върви напред. Всички персонажи в „Кухня“ са базирани на истински хора.“
Конкуренцията, екшънът зад котлоните, спора, любовната искра и емоционалните сривове на кулинарите зрителя преживява със слушалки
и на ръка разстояние от танцьорите. Музиката е като отделен герой в спектакъла. Внася леко Twin Peaks усещане за мистерия, която колкото повече разплиташ, толкова повече те привлича с дълбочината на мрака си.
„Изборът на локация е в основата на всичко. Ние имаме базисна идея какъв тип спектакъл искаме да направим, после намираме правилното място за него. След това изграждаме историята и хореографията.“, разказва Каракашян. „Важно е самото място да ти проговори, да минеш през него, да усетиш енергията и да определиш броя на хората, които ще участват. И след това започваш да го пълниш със съдържание.“
„Кухня“ е създаден по време на COVID и първоначално е тестван пред 6 човека публика
На 30 април, когато ние го преживяхме, се игра пред 12 души. Камерен състав свидетели на едно наистина бутиково изпълнение. „Разработваме вариант, в който публиката сама ще обикаля пространствата и ще навигира своето преживяване. Премиерата ще е есента.“, загатва Коста.
В оригиналния каст влизат Александра Тальокова, Искра Даскалова, Кръстьо Методиев, Искра Дукова, Яница Станкева. Александър Цеков, чиято тясна специалност, както вече стана ясно, е сладкарството, е абсолютно равностоен на професионалистите в танца. “Емилия Тончева е хостесата в „Кухня“.
Зрителите ни нямат билет, те имат "резервация".
Персонажът й е изключително важен, защото тя е връзката между света навън, в който хората още мислят за работата си и за децата си. И този на „Кухня“. Имаме няколко минути за преход от едната реалност в другата и интеракциите с хостесата са ключови.“, разказва Коста Каракашян. Костюмите, които лично аз бих носила и в ежедневието си барабар с готварската престилка като аксесоар, са дело на Пола Попова. Сценографията е на Борис Далчев. А десертът на финала, след целия емоционален преход през „Кухня“, е по рецепта на Александър Цеков, разбира се.
даде задача да помислят за една съставка, или един вкус, с който асоциират героя си
Всеки даде идея и той я реализира в чиния.“, разказва Каракашян. „Ако зрителите са наистина наблюдателни, ще видят постаментите в спектакъла преди да стигнат до десерта – те са кафе, джинджър, кисело мляко, карамел, ананас.“
На фона на целия разказ за стрес и екшън е меката на вкусовете,
