Шрифт:
Принтирай
На кино като на кино: 4 филма, които да гледате тази седмица - на голям екран и онлайн.
Във вторник (25.10) обръщаме поглед назад с филма “Следваща спирка - кино “Одеон”. Поглед, от една страна носталгичен, но и не само. На първо място, защото„киното на Попа“ е действащо и най-вече,
защото е съумяло да запази филмовите си традиции, превръщайки се в културно средище, което цени своите зрители и старателно подбира филмите в програмата си. Изпълнен както с архивни кадри, така и с интервюта на личности, всеки един от пътищата, на които е преминал през киното, филмът на Екатерина Минкова есвоеобразно обяснение в любов за киното
като цяло и за това колко различно усещане носи традицията да гледаш филмите на голям екран, притихнал в голямата затъмнена зала.
Документалният филм получи Специален диплом от Фестивала „Златен ритон“ 2017 за „духа на времето, предаден чрез историята на световното и българското кино“,„Следваща спирка- кино Одеон“ е романтичен поглед към киното и времето, в което стремежът към свобода, оригиналност и заобикаляне на нормата е бил движеща сила, а гледането на филми – общо съпреживяване на всички в салона.“
беше селектиран за участие на Фестивала в Рио де Жанейро
(2016), част от програмата на фестивала COURAGE-PAREVO Documentary Film Festival с прожекции в Будапеща, Варшава, Прага, Загреб, Грайфсвалд, Братислава, Букурещ ( 2018 г.), както и от IX Фестивал за операторско майсторство „Златното око“.“Носталгия”
В списъка, няма как да не се нареди и филма с номинация за „Златна палма“ от кинофестивала в Кан и с четири награди на Италиански национален съюз на филмовите журналисти:за режисура, сценарий, най-добър актьор в главна роля
(Пиерфранческо Фавино), най-добър актьор в поддържаща роля (Франческо ди Лева, Томазо Раньо). Говорим за “Носталгия” на режисьора Марио Мартоне. Ето с каква история ще се сблъскаме в сряда (26.10) в Дома на киното:
Четиресет години след като напуска Неапол заради един инцидент, Феличе се връща в родния си град. Междувременно е изградил успешен строителен бизнес в Египет, където живее щастливо със съпругата си. Причината да посети отново Неапол след толкова години, е влошаващото се здраве на майка му. Благодарен за възможността да бъде до нея в последните й дни, той се впуска в носталгична обиколка на улиците от буйната си младост. Но когато мълвата за появата му се разнася, Феличе разбира, че не всички са готови да го посрещнат с отворени обятия.
Петер фон Кант или всичко започва от Фасбиндер
В началото на 70-те години Райнер Вернер Фасбиндер открива американските мелодрами на Дъглас Сирк и силно вдъхновен от тях, започва да работи в нов,по-интензивен (стилизиран) емоционален регистър.
Един от първите и най-обичани филми от този период в кариерата му е "Горчивите сълзи на Петра фон Кант", който балансира между реалистичното изображение на измъчен романс и театрална постановка, която остава вярна на корените на режисьора в експерименталния театър. Тази незабравима,безпощадна дисекция на неуравновесените отношения
между високомерна модна дизайнерка (Маргит Карстенсен) и красива, но ледена девойка (Хана Шигула) - базирана в хитър обрат на половете на собствената отчаяна мания на писателя-режисьор по млад актьор - е истинско дело на Фасбиндер, с изящно клаустрофобично операторско майсторство на Михаел Балхаус и пълни с енергия изпълнения на изцяло женския актьорски състав.
