,,Различният‘‘ е спектакъл, който започна лековато и зададе тона, че от него можем да очакваме единствено хумористични ситуации, но сцена след сцена той започна да разкрива дълбоките пластове на човешката душа и нейните терзания. Най-новата постановка на Народния театър съчетава умело комедия с психологическо наблюдение върху поведението на хората, а в центъра на всичко това стои един мъж, който на пръв поглед е малко по-различен от всички останали.
Снимка: Петко Мавродиев
В главната роля е Любо Нейков, чието превъплъщение от изминалата вечер бе неговият дебют на сцената на най-стария театър в България. Той съумя да направи образа си смешен, само както той си знае, но и същевременно изключително човешки. Още в първите минути малката зала се изпълни със смях, благодарение на неговите жестове и мимики, които хем принадлежаха на самия актьор, хем и на неговия герой.
Всичко започва с един ерген, който в продължение на 12 години обещава на майка си (Вяра Табакова), че ще се ожени и ще си създаде собствено семейство. В продължение на приблизително над 4 000 дни, той става всяка сутрин, прави своята задължителна гимнастика, поставя огромното си устройство лупа на главата и сяда, за да преглежда обяви за жени във вестника. От там започва да гадае каква всъщност е всяка жена и какво иска от живота, докато една сутрин ергенът-библиотекар не намира перфектната –
млада, красива, заможна, търсеща беден и грозен мъж, когото да направи щастлив.
Снимка: Петко Мавродиев
Тя е една привидно студена жена (Гергана Змийчарова), която се влюбва пагубно в едно ,,чудовище‘‘, което не е свикнало с обичта, но пък доста добре умее да командва хората в живота си. Той е самовглъбен, причудлив, леко странен човек, разбиращ се повече с книгите с дебели корици, отколкото с хората с лесно раними сърца. Начинът, по който се облича, това как минава ежедневието му и дори предметите около него подсказват що за характер притежава.
Особено интересен детайл е неговата огромна лупа, с която ежедневно вижда ,,недостатъците‘‘ на жените от вестника, но пропуска да види своите собствени. Може би и затова на нас зрителите още с влизането ни раздадоха по една малка лупа, за да видим ясно
незабележимите пукнатини в характера му.
Другият детайл, който ми направи впечатление беше тънката граница между домовете на двамата главни герои. Този на ергена се състоеше от по-приглушени светлини и тонове, което създаваше усещане за уютно лично пространство, докато този на бъдещата му любима изглеждаше почти стерилно, сякаш внимателно подредено, за да показва на околните единствено това, което тя самата иска да им разкрие.
Снимка: Петко Мавродиев
Посланието на постановката ,,Различният‘‘ може да се обобщи с една проста, но важна мисъл – мъжът, който се мисли за толкова различен, всъщност не се различава много от представителите на своя пол. Въпреки причудливото облекло, поведение и интереси, героят на Любо Нейков проявява съвсем същите слабости, страхове и манипулативни тактики, които могат да се срещнат у всеки един човек.
Снимка: Петко Мавродиев
Това, което остави смесени чувства у мен беше финалът на историята. След всички перипетии и емоционални манипулации ми се стори много странно, че любовта възтържествува
,,Чудовището‘‘ спечели богатата ,,принцеса‘‘ и всички привидно ще заживеят щастливо –
един край, който оставя леко колебание дали всъщност е съвсем заслужен. Сякаш това беше един по-модерен прочит на вечната приказка ,,Красавицата и Звяра‘‘, където звярът, уви, не се променя, но на красавицата ще ѝ се наложи, ако иска да бъде щастлива.
