Всяка вещ или помещение, до което се докоснем в живота си, дори най-скромно оценено, остава запечатано в съзнанието ни и се превръща в част от нашата лична история. Всяко от тях носи спомена за преживени моменти – неописуемо щастливи или крайно болезнени – които подсъзнателно свързваме с него. Не е случайно, че хиляди артистични души са вдъхновили своите произведения именно от тях. Един от най-честите съвети на психолозите е да се върнем, да усетим аромата и допира им, когато усетим нуждата, за да се срещнем с всяка частица сантименталност в себе си и да видим още по-ясно красотата на нашия път – за някого много трънлив, за друг – по-малко.
С това предизвикателство се сблъскват героите на „Сантиментална стойност“, новия проект на режисьора Йоаким Триер, който беше представен за първи път в България преди часове в рамките на филмовия фестивал „Киномания“. След „Най-лошата личност на света“, който силно впечатли кинокритиците със своя разказ за женска чувствителност, Триер отново ни кара да настръхнем и да напуснем салона истински поразени от неговата автопсия на човешката душа. Той ни потапя в една силно реалистична многопластова история, в която се разкриват болезнените белези от миналото на едно семейство,
силно напомняйки емоцията, която носят шедьоврите на един от най-изтъкнатите автори в киното – Ингмар Бергман.
Снимка: Neon
Първите кадри на „Сантиментална стойност“ ни отвеждат в красива стара къща, исторически емблематична за Осло, чиито стени през годините са станали свидетели на повече сълзи от мъка, отколкото от радост. В нея порастват Нора (Рената Рейнсве) и Агнес (Инга Ибсдотер Лиллеаас), дъщери на изтъкнат психотерапевт и кинорежисьор, които чуват всеки свой шепот в тишината, погълнала пространството след след като един от родителите им ги напуска –
лишавайки ги от възможността да получат любовта, необходима на всяко дете, за да умеe да я дава и получава в бъдеще.
За разлика от „Най-лошата личност на света“, в което трудно откриваме причината за саморазрушителността на главната героиня Джулия (бел. ред. изиграна също от Ренате Райнсве), в „Сантиментална стойност“ почти веднага разбираме причините за това още по-крайно нейно „тласкане към пропастта“ – а именно отсъствието на нейния баща (Стелан Скарсгорд) в живота ѝ и в живота на нейната по-малка сестра.
Снимка: Neon
„Как си представяш, че можем да работим заедно? Ние дори не можем да разговаряме нормално“, – отвръща откровено Нора малко след смъртта на майка ѝ, когато той я кани да участва в новия си филм, като е написал главната роля специално за нея и много иска внукът му също да играе заедно с нея (бел. ред. синът на Агнес)....И да снимат сцените не къде е да е, а в тяхната пълна със спомена „семейна къща“.
Ренате Рейнсве с изумителна прецизност ни разкрива образа на една „счупена жена“, чието настояще е изпълнено с самота, а миналото ѝ – със спомени за принудителното порастване, които я карат да избере актьорската професия, за да избяга от тях. В нея едно пораснало дете продължава да чува виковете на майка си и историите на пациентите ѝ, които тайничко прослушва през годините в съзнанието си.
„Единственият начин да излекува травмите си може би е да прости…“
– мисля си, наблюдавайки всяко нейно следващо бягство от всяко предизвикателство, изпречило се на пътя ѝ. Но как ще намери достатъчно смелост да се изправи срещу себе си и страховете си и да даде шанс на баща си поне да опита да залепи счупеното? Сигурна съм, че всеки зрител вчера в препълнената Зала 1 на НДК си е задал този въпрос поне веднъж по време на прожекцията и е получил своя отговор – майсторски поднесен в стила на Триер, оставяйки поле за размисъл дълго след края на филма.
Снимка: Neon
„Сантиментална стойност“ поставя под лупа човека и белезите, които всеки житейски шамар оставя върху душата му, превръщайки се в негово собствено наказание - докато сам не пожелае да ги заличи. Този нов филм, който искрено ме развълнува с начина, по който изследва психологията на едно семейство, определено заслужава да получи наградата за Най-добър международен игрален филм на 98-ата церемония на наградите „Оскар“. Със своите изключителни режисьорски решения и наситена с топли цветове кинематография (бел. ред. напомняща работата на Селин Сонг), филмът надгражда досегашните проекти на Йоаким Триер. Аз бих посъветвала всеки бъдещ родител да го включи в списъка си и да го гледа не веднъж, а поне два пъти, както препоръчва художничката от български произход Боряна Илиева.
„Надяваме се много скоро филмът да достигне до широка публика, тъй като разбирането и осъзнаването на определени теми често се случва именно чрез изкуството“, – казаха представители на Европейския парламент, специални гости на премиерата на „Сантиментална стойност“, и ни приканиха да дадем своята оценка за новия проект на Триер преди април 2026 г. за наградата LUX на публиката.
