Чувствали ли сте се някога като затворници в собствения си дом? В подобни моменти човек сякаш бива задушаван от страх, срам, неувереност и отчаяние от всеки ъгъл на стаята. Все емоции, присъщи на едно нормално човешко същество, които обаче често остават скрити дълбоко в нас и никога не напускат пределите на дома ни. Поне досега, когато тази тенденция е нарушена в пиесата “Семейство Едисън от 2-ро авеню” - първата премиерна постановка в обновения Театър "Азарян".
Снимка: Иван Дончев
Новият прочит на спектакъла на Нийл Саймън - “Затворникът от второ авеню”, представен премиерно на Бродуей през 1971 г., е дело на режисьора Антон Угринов. Главните роли са поверени на доайените на театралната сцена Кръстю Лафазанов и Емануела Шкодрева.
В представлението те се превъплъщават в Мел и Една Едисън - семейство на средна възраст, което живее в луксозна сграда в Ню Йорк. Дотук всичко звучи идеално, нали?
Обир на апартамента им посред бял ден преобръща иначе идиличното им ежедневие. В изблик на ярост, а вероятно и паника Мел разкрива на съпругата си, че са го уволнили след повече от 20 години вярна служба. Едно твърдение обаче прави силно впечатление - случило се е седмица по-рано, но е бил твърде засрамен, за да ѝ сподели. То ни подсказва, че
вътрешната борба на Мел вече е започнала,
а превес умело взема чувството за безнадеждност. Та кой ще наеме на работа мъж на над 50 години с артрит на рамото, пита се той многократно?
Снимка: Иван Дончев
За публиката неусетно се изнизват 49 дни, за Мел обаче те се равняват на цяла вечност. Теса тежък период, който му се налага да прекара в дома си, заобиколен от шумни съседи, силен аромат на отпадъци и развален климатик. В даден момент той видимо се примирява с всички тези елементи от ежедневието, които до преди малко повече от месец са го влудявали. Изглежда, че е приел и своето уволнение. Приемане - петият етап на скръбта, с който се сблъскат човеците. Понякога той бива приеман като своеобразно възстановяване от периода на психическа и емоционална нестабилност. При Мел обаче далеч не е така.
Потенциалният крах на социално-икономическата система на Щатите го води до параноя, а фактът, че Една издържа семейството - до
самосъжаление и усещане за дълбоко унижение
и потъпкване на мъжкото му достойнство. Падението му духом пред очите на публиката ме накара да се замисля за начина, по който е устроена психиката на хората. И на сцената, и днес - в реалността, живеейки сред едно консуматорско общество,
самооценката ни се базира единствено на това дали изкарваме достатъчно
високи доходи. Нима човекът без пари е по-незначителен от останалите? Според разхождащия се по пижама месеци наред Мел - да.
Снимка: Иван Дончев
След всичко написано до момента, вероятно ще изненадам много хора, като напиша, че “Семейство Едисън от 2-ро авеню” всъщност е комедийно представление. Голяма част от използвания хумор е черен - запазена марка на Нийл Саймън.
„Никога не се стремя да опиша една комедийна ситуация. Винаги избирам драматични такива и ги
поглеждам с чувство за хумор“,
казва самият той за творчеството си.
Освен шегите, така необходимата в тежки ситуации емпатия също намира централно място в пиесата, благодарение на съпругата на Мел - Една. Емануела Шкодрева съумява да покаже в дълбочина същността на героинята си посредством малки жестове. Разкрива ни, че истинска любов е да подкрепиш любимия си мъж в труден момент, да му предложиш топла прегръдка, разговор или масаж. Любов е и да се върнеш у дома, за да приготвиш обяд. Любов е да останеш дори когато изглежда много по-лесно просто да си тръгнеш.
Снимка: Иван Дончев
Финалът на пиесата носи може би най-важното послание. То е свързано с факта, че в живота ни понякога може да настъпи неочаквана “зима”. Ако обаче се уповаваме на подкрепата на най-близките си, няма трудност, която да не можем да преодолеем.
“Семейство Едисън от 2-ро авеню” ще ви посрещне отново в Театър “Азарян” на 3 юни, а на 28 май ще гостува в Плевен. Билети за постановката можете да откриете ТУК.
