Малко след като през този месец отбелязахме 135-годишнината от рождението на Кралицата на криминалния роман – Агата Кристи, режисьорът Йосиф Сърчаджиев и талантливият актьорски състав на театър „Възраждане“ откриха новия театрален сезон с премиера по една от най-успешните ѝ книги, продадена в над 100 милиона екземпляра – „Те бяха десет“.
„Вижте, вижте – книгите и свещите!“ – чувам гласове от всички страни по пътя към театралната сцена. Още по стълбите вниманието ми е приковано от приглушената светлина и разпръснатите интересни предмети, които мигновено ме потапят в мистериозна атмосфера, изпълнена с напрежение, и ме карат с още по-голямо нетърпение да очаквам появата на десет души – или както ги нарича Кристи в оригиналното заглавие на своя роман, „Десет малки негърчета“ – изолирани на остров и преследвани от неизвестен убиец, който набелязва своите жертви, следвайки текста на детска песничка.
Снимка: Адриана Янкулова
В тези десет души се превъплъщават актьорите Христо Ботев Станчев, Жана Рашева, Лили Шомова, Боян Младенов, Калоян Карагинев, Георги Няголов, Анатоли Лазаров, Донка Аврамова-Бочева, Георги Златарев и Ивет Радулова. Те излизат един по един на сцената, всеки в елегантна визия, изкусно изработена от Елена Иванова, която с развитието на сценичното действие разбираме, че чудесно отразява вътрешния свят на всеки персонаж на фона на изчистената сценография - дело на Мария Диманова. Цялостната картина, която оживява пред очите ни, трудно би могла да бъде вписана в конкретна епоха и определено ни кара да развихрим въображението си, сякаш за да я видим още по-ясно през призмата на нашата реалност. С този подход определено се подчертава още по-силно актуалността на темите, засегнати в романа на Агата Кристи.
„Девет... осем...седем черни гарванчета се…“ – всеки следващ ред от детската песничка бавно обсебва съзнанието на всеки герой, припомняйки му едни от най-тъмните епизоди от миналото, които няма смелост да изрече на глас дори пред себе си. Всеки един – някой отдавна, друг – не толкова – пази ревностно тайната, че се е осмелил да наруши една от десетте Божии заповеди – да отнеме човешки живот, волно или неволно. Стъпвайки на острова и приемайки поканата на неизвестен домакин, маските падат и настъпва денят, в който трябва да платят цената за извършения грях...
Снимка: Адриана Янкулова
„Тази театрална история е жестоко огледало за човешките низости. Но има и надежда!“
– казва пред БТА Йосиф Сърчаджиев часове преди да станем свидетели на емоционалния катарзис, през който преминават десетте души на сцената на Театър „Възраждане“. Те са обзети от страха от смъртта, изправени са очи в очи със своята гузна съвест в търсене на убиеца в лицето на всеки един от тях.
С плавното увеличаване на напрежението на сцената след всяко падащо гарванче и бързото умело актьорско партнира не - без нито минута хаос, спектакълът ме държа ангажирана от първата до последната сцена. Така влязох дълбоко в света на героите и съзрях целта на Сърчаджиев да ни напомни, че
доброто все някога ще дойде, ако истински повярваме, че то е някъде там - в следващите дни, макар да бъде трудно забележимо с просто око в настоящето.
Снимка: Адриана Янкулова
Преплитайки умело класическия криминален сюжет с театралния език, екипът на спектакъла „Те бяха 10“ ни поднася едно истинско, мистериозно преживяване, разкривайки ни, че само любовта е способна да побеждава страха от смъртта и че нищо не е трудно, когато човек е воден единствено от истината. И някъде там, измежду всички тези толкова прости на пръв поглед „изводи“, в моето съзнание изникна поредното „но“, последвано от вечния въпрос:
Как човек да избере доброто и никога да не се изкуши да поеме по пътя на злото в свят, изпълнен с агресия и болка?
Отговорът оставям във вашите ръце, като ще ви предизвикам да се потопите в тази мистериозна история и да го потърсите на 18 и 31 октомври точно от 19:00 часа в Театър „Възраждане“.
