30 Jan 2026

Треска за „Грешници“ и тяхната музика, която пробива воала между живота и смъртта

  • 25
Треска за „Грешници“ и тяхната музика, която пробива воала между живота и смъртта
© Warner Bros.
Шрифт:
Принтирай

С впечатляващите 18 номинации за наградите „Имидж“, 16 номинации за „Оскар“ и спечелени статуетки „Златен глобус“ за най-добра музика и боксофис постижения, новият филм на Райън Куглър „Грешници“ се превърна в една от най-обсъжданите хорър продукции в историята на киното. „Има ли шанс той да победи конкуренцията в лицето на ‚Великият Марти‘ и ‚Битка след битка‘?“ – това е въпросът, който не спира да вълнува интернет пространството през последните седмици. За да се убедя сама в качествата на лентата, реших да превъзмогна резервираното си отношение към хорър жанра и най-после да изгледам филма.

„Има хора, които притежават дарбата да създават толкова истинска музика, че тя пробива воала между живота и смъртта.“ С тези думи започва „Грешници“ – начало, което ясно подсказва, че духовността и изкуството ще бъдат централни теми в продукцията. Това определено привлече вниманието ми и ме накара да търся смисъла във всяка изсвирена нота и изпята фраза.

 Снимка:Warner Bros.

Райън Куглър ни отвежда в далечната 1932 г. в Кларксдейл, Мисисипи, където всяко кътче е строго разделено по расов признак. Там се запознаваме с близнаците Смоук и Стак (изиграни от Майкъл Б. Джордан) – мъже, родени по тези земи и преживели неща, които никое дете не бива да вижда. След битките на германския фронт през Първата световна война и работата им за Ал Капоне в Чикаго, двамата се завръщат към корените си и купуват имот, в който организират най-пищното блус парти в града – напук на всички, които наричат този стил „дяволската музика“ и не им позволява да мечтаят.

„Ако продължиш да танцуваш със злото, един ден то ще те посети у дома“ – казва бащата на младия им братовчед, малко преди той да замине с тях. Това предупреждение буквално разсича въздуха и предвещава предстоящия ужас. Още при залез в града пристига странен на вид мъж, който само за няколко часа предизвиква море от кръв и болка. Това е моментът, който за първи път разделя двамата братя, борещи се за свободата си със зъби и нокти от години.

 Снимка:Warner Bros.

Образите на Смоук и Стак бяха изключително прецизно изградени от Майкъл Б. Джордан. Той майсторски предава тяхната голяма слабост към парите, но и дълбоката им чувствителност, когато става въпрос за старите им, неизживени любови. Талантливият актьор разкрива психологията на двамата пласт по пласт и истински кара зрителя да се докосне до историята им и да я съпреживее. Ако трябва обаче да сравня партнирането му с останалите актьори в продукцията, бих казала, че то не изглежда за мен толкова органично, колкото това на Шаламе в „Великият Марти“ или на Леонардо ди Каприо в „Битка след битка“.

Относно кинематографията и музиката мога смело да кажа, че те са най-силният коз на „Грешници“. Приглушените светлини, наситените цветове и звукът на пианото моментално те пренасят в епохата и правят дори най-кървавите сцени поносими за гледане. Честно казано, ако не знаех предварително, че това е хорър, нямаше да го разбера през първия час. В него, докато братята се подготвят за голямата вечер, виждаме богата палитра от необятни хоризонти и тук-там прокрадващи се в небето красиви цветове, които загатват за свръхестествените сили, които наближават, за да отнемат живота на десетки.

 Снимка:Warner Bros.

„Веднъж седмично се събуждам парализиран от спомена за онази нощ. Но преди слънцето да залезе, си спомням, че това беше най-страхотната нощ в живота ми“, казва братовчедът Самуел Мур малко преди финалните надписи. Тези думи доказват за пореден път, че музиката е универсалният език, който надхвърля границите на думите, расите и културите. Тя е най-красивият начин да се освободиш от оковите на света и може би единственото лекарство, което лекува едновременно душата и тялото.

„Грешници“ е мащабно хорър изживяване, което клони по-скоро към арт киното, отколкото към типичния блокбъстър. Бойното поле, на което се разразява кървавият сблъсък между бели вампири и жадни за свобода чернокожи, е метафора за щастието – онова, което трае само миг, преди суровата реалност отново да те повлече към дъното. Продукцията извежда на преден план идеята, че изкуството е вечно и единствено то притежава силата да спаси душата, дори след като тя премине отвъд. Или поне това е моето тълкуване – оставям на вас да го изгледате и да откриете своето.

Треска за „Грешници“ и тяхната музика, която пробива воала между живота и смъртта
Предишна ,,МегаДок“ и ,,Мегалополис“ стават част от тазгодишното издание на ,,София Филм Фест“
Треска за „Грешници“ и тяхната музика, която пробива воала между живота и смъртта
Следваща Роуз Бърн ще получи почетното признание на най-старата театрална организация в САЩ