„Седемте стола“, или азбука на алчността по руски

„Седемте стола“ гастролира на Голяма сцена на Театър НАТФИЗ за софийската си премиера непосредствено след Великден. Салонът бе препълнен от желаещи да се забавляват с руската сатира на младия режисьор Дамян Тенев, която е най-новото попълнение в афиша на Драматичен театър Ловеч. Последната година Тенев е изключително активен, като постави няколко заглавия в различни театри в България. Най-забележителен със сигурност ще остане спектакъла „Суматоха“ в Драматичен театър „Гео Милев“ - Стара Загора, като си спечели заслужени

номинации за наградите „Икар“ и „Златен Кукерикон“

Суперлативите в гилдията не са занижили качеството на продукциите и напомпали егото му, напротив. И с просто око се забелязваше, че „Седемте стола“ е  гигантски скок в кариерата  на Тенев. Историята се развива около чиновникът в службата по вписванията Иполит Матвеевич Воробянинов, който научава от умиращата си баба, че

в един от столовете в хола на старата им къща в град Старгород са скрити огромно количество брилянти

Изкушен от тлъстата печалба, Иполит тръгва да търси семейното имане. Едва пристигнал в родния си град Воробянинов (Пенко Господинов) среща млад авантюрист на име Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей (Петко Венелинов), известен като Великия комбинатор. Двамата сключват договор за процентното разпределение на съкровището и се заемат с издирването му.   В наши дни е трудно да попаднеш на

смислена и откровено забавна комедия,

която да не е с качество на бърза закуска за ума на зрител. Новото попълнение в афиша на Драматичния театър в Ловеч е сред приятните изключения. Представлението е адаптация на хитовия роман „Дванадесетте стола“ на Иля Илф и Евгений Петров, който е емблематичен за руската сатира. Главната роля е поверена на Пенко Господинов, който изгражда един изключително сатиричен образ, напълно потапяйки се  в дълбоките води на руския хумор.

Образът на малкия руски чиновник, който ни е добре познат от Гогол, е прекрасно пресъздаден от Господинов

Той е успял да улови тънката линия, която дели допустимото от прекаленото, а това в конкретното представление е от голямо значение. Спектакълът разчита най-много на стереотипните персонажи, които са хиперболизирани, за да осъществят мисията на текста и да извадят комедийното на преден план. Актьорите от трупата на театъра в Ловеч - Петко Венелинов, Боряна Бабанова, Георги Грозев, Елица Костова, Павел Емилов, Явор Костов-Яша, също се справят

с нелеката задача да се въплътят в сатиричните образи, уловили характера на своите типажи

Дори и да им се налага да се преобразяват в редица роли, актьорите умело скачат от типаж в типаж. В гъвкавото им поведение можем да откроим ярките образи на бабаит, който със сигурност знае две и двеста, хитри баби, които освен да се оплакват и клюкарят не знаят нищо друго, вегетарианец, който обича зайчета, но все пак може да те пребие и накъде без алчния поп. Актьорите в спектакъла са поели свръхзадачата да изградят олицетворение на хиперболата на руските сатирични персонажи. Ключът в спектакъла на Тенев, както в повечето от неговите представления, е клоунадата.  Всеки от проектите му може да бъде разпознат със силната си визуалност и преувеличените стереотипизирани персонажи.

Сценографията отново е сведена до  минимум - без излишна бутафория,

която да отнема вниманието от актьорите.  „Седемте стола“ е едно изключително преживяване, в което комедията царува, а както знаем смехът е най-доброто лекарство. Напоследък имаме нужда повече от него. Фотокредит: Драматичен театър Ловеч/Facebook