Един на всеки трима българи на възраст между 18 и 29 години използва активно приложения с изкуствен интелект, докато 81% от най-възрастните нямат досег с такива приложения. Това показват данните от национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено между 7 и 14 юли 2025 г.
Анкетата е проведена сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, използвайки стратифицирана двустепенна извадка с квоти по основните социално-демографски признаци. Резултатите показват рязък контраст между поколенията и образователните нива по отношение на използването на генеративен изкуствен интелект в България.
Общо 44% от пълнолетните българи посочват, че са използвали поне веднъж платформи като ChatGPT, Gemini и други подобни – 13% казват, че ги използват редовно, а 31% – само от време на време. Останалите 56% заявяват, че все още не са имали досег с такива технологии.
Основни потребители на генеративен AI са хората с висше образование – 62% го използват, а 38% не. При най-ниско образованите тенденцията е обратна: едва 21% ползват такива технологии, докато 79% не.
България се нарежда на средноевропейско равнище по обхват на AI технологиите, но изостава по отношение на тяхната целенасочена употреба. Данните показват, че българите два пъти по-често се обръщат към изкуствения интелект по лични причини – като търсене
на информация или забавление (36%), отколкото за професионални или образователни цели (18%).
Тази тенденция се запазва дори сред най-младите и най-образованите.
Резултатите от проучването показват, че обществото остава разделено в мнението си за влиянието на изкуствения интелект. 36% от българите смятат, че той ще допринесе за напредъка на науката, медицината и други ключови сфери, докато 32% се опасяват, че представлява заплаха за човечеството. Най-голям дял оптимисти има сред младите и високообразованите активни потребители, а скептицизмът преобладава сред възрастните и по-слабо образованите, които нямат досег с технологията.
От „Алфа Рисърч“ отбелязват, че отношението към изкуствения интелект в България напомня историческите нагласи към технологични иновации с широко социално и икономическо въздействие – първоначално с резерви, но с потенциал за бърза трансформация след натрупване на практически опит.
