Съкровищата понякога се крият на неподозирани места. През годините тавани, мазета и кокошарници се превръщат в „дом“ на произведения на знаменити творци. Потънали в забвение в продължение на десетилетия, а понякога дори и столетия- те сякаш тихо и кратко очакват да бъдат открити и представени отново пред света. Понякога това се случва случайно, друг път е резултат от целенасочени усилия на цели екипи от специалисти. Какъвто и да е случаят обаче, едно е сигурно - напук на годините, които са прекарали, потънали в прах, те продължават да блестят със своето изящество и история, достойни за филмов или литературен сюжет. Представяме ви част от забележителните произведения на изкуството (а и не само), които са изчезвали мистериозно през годините.
„Портрет на дама” (1916-17), Густав Климт
-
Период, в който е била загубена: 1997-2019 (около 23 години)
Снимка: DIRECTMEDIA Publishing GmbH
Платното, което е откраднато и изчезва в продължение на десетилетия, е нарисувано върху портрет на друго момиче.
„Климт е нарисувал портрета, когато момичето е починало внезапно, за да забрави болката“, съобщава Би Би Си. Член на италианския градски съвет я нарича „най-търсената открадната картина в света след „Рождество със Свети Франциск и Свети Лаврентий“ на Караваджо. Градинари, които разчиствали бръшляна, случайно откриват картината, скрита в стената на галерията за модерно изкуство Ricci Oddi - същата, от която е била открадната.
Ваза от династия Цин (1735-96)
-
Период, в който е била загубена: 1930-2010 г. (около 80 години)
Елегантни риби и флорални мотиви украсяват тази ваза с височина 16 инча - вероятно изработена за императорски дворец, а абстрактната сила на вълните, заобикалящи рибите, е достойна за Хокусай. Aртефактът може да е оцелял след „разклащане на шкаф за книги“ и транспортиране с предпазен колан в кола, съобщава Daily Mail.
Малко вероятно е той да попадне безопасно в „малка и провинциална“ аукционна къща, която обикновено продава предмети на много по-ниски цени, но все пак се случва. Bainbridge's я предлага на търг и тя сменя собственика си срещу 69,5 млн. долара. Истинската изненада обаче е „изгубеният“ близнак на вазата, който изплува през 2018 г., след като е бил в друго семейство в продължение на около 90 години.
Джовани Батиста Тиеполо
-
Период, в който е била загубена: Около 1760-2008 г. (близо 250 години)
Смята се, че императрица Елисавета Руска е поръчала това произведение, въпреки че в историята не се споменава дали го е получила. То е сред много малкото запазени картини на Тиеполо, изобразяващи „красиви жени в пищни дрехи“ - творби на
„идеализираната женска красота, които остават сред най-известните и лесно разпознаваеми от всички творби на Тиеполо“,
отбелязва Sotheby's. През 2017 г. къщата продаде произведението за 3,1 млн. долара. (Christie's я продава за 2,8 млн. паунда по-малко от десетилетие преди това).
Произведението е било захвърлено на таван във френско шато, „защото полуголият му обект е бил смятан за твърде рискован“, съобщава Reuters.
Според експерти от Christie's „Дългото ѝ отсъствие от обществения контрол е имало своите положителни страни. То е гарантирало, че картината е запазена в автентичния си вид - никога не е облицована и никога не е почиствана“.
„Пациент в безсъзнание“ (около 1624-25 г.), Рембранд ван Рейн
-
Период, в който е била загубена: годината на изчезването ѝ остава неясна, но е намерена през юли 2015 г. в мазе в Ню Джърси
Малката ранна картина на Рембранд „не се отличава със силните ефекти на светлосянката, приглушената палитра и сложното психологическо напрежение, които обикновено се свързват с творбите на художника“, отбелязват Александра Либи, Илона ван Туинен и Артър К. Уилок-младши в свой текст. Освен това -
тя е била покрита с мръсотия и жълт лак, и поставена в рамките на по-голямо пано,
където някой друг е разширил творбата. Когато лакът бил премахнат, станало ясно, че той е потиснал блестящата палитра на Рембранд. Дилърите на изкуство от Nye and Company я определят като неподписан „троен портрет с припаднала дама“, датиран към „Континенталната школа“ от XIX век. Наддаването започва от 250 долара. След това творбата се продава за 870 000 долара. Това е значително над прогнозната стойност от 500 до 800 долара. По това време директорът на аукционната къща заявява пред Artnet News, че „картината е „забележително невзрачна“ и „прилича на тъмен, обезцветен портрет на трима души, единият от които е в безсъзнание“. Първоначалните собственици може би са припаднали, когато са научили, че след това е продадена за 3 - 4 милиона долара.
Залез в Монмажур (1888), Винсент ван Гог
-
Период, в който е била загубена: 1901-70 (69 години), но по-късно става ясно, че е закупена през 1908 г. Обявена е за автентична през 2011 г.
Когато музеят „Ван Гог“ в Амстердам открива творбата през 2013 г., директорът му казва: „Това е велика картина от периода, който мнозина смятат за връх в творчеството на Ван Гог, а именно периодът му в Арл, Южна Франция“, съобщава Associated Press. „През същия период той рисува произведения като „Слънчогледи“, „Жълтата къща“ и „Спалнята“.
В писмо до брат си Тео художникът нарича изобразения залез романтичен... но и изразява разочарование от платното. Тази картина е преминала през също толкова бурен житейски път, колкото и нейният автор.
Един от собствениците, след като бил информиран от посланика на Франция в Швеция, че тя е фалшификат - я захвърлил смутено на тавана. През 1991 г. самият музей „Ван Гог“ решава да не потвърждава автентичността ѝ.
Фигурка на казак от Фаберже (1912 г.)
-
Период, в който е била загубена: 1934-2013 г. (79 години), намерена е на таван
Според Stair Galleries фигурите на Фаберже са „на нивото на рядкост на императорските великденски яйца“. Той вероятно е направил само 50 човешки фигури от „твърд камък“ (полускъпоценен или скъпоценен). Аукционната къща поставя рекорд, продавайки седемсантиметровата фигура за 5,2 млн. долара, което е доста над прогнозната стойност от 500 000 до 800 000 долара.
Юдит обезглавява Холоферн (около 1607 г.), Караваджо
- Период, в който е била загубена: 1689-2014 (325 години, поне 100 от които на таван)
Снимка: GIUSEPPE CACACE/AFP/Getty Images
Намерена е от аукционер в Тулуза, „облегната на стена в тъмен, затрупан, протекъл таван“. Ако тази творба наистина е дело на Караваджо, тя несъмнено е съкровище. Никой не рисува фигури в драматична светлина като него. Сцената на насилие се появява в някои редакции на Стария завет, но не и в други. Тук формата следва съдържанието, тъй като експертите не са единодушни относно автентичността ѝ.
Изненадваща оценка: „Невероятно е, но е истинско“, казва специалистът Марк Лабарб пред CNN.
„В света има само 65 негови картини, а аз намерих 66-ата картина на таван“.
Прогнозите бяха, че „прашното, изцапано с вода“ платно ще донесе около 171 млн. долара на търга. То обаче бива продадено при мистериозни обстоятелства още преди търга.
„Портрет на фройлайн Лизер”, Густав Климт
Снимка: Kinsky
Във Виена откриха картина на австрийския художник Густав Климт, смятана за изгубена в продължение на 100 години. „Портрет на фройлайн Лизер“ някога е принадлежала на еврейско семейство в Австрия и за последен път е видяна публично през 1925 г. Съдбата ѝ след това е неясна. Семейството на сегашните собственици твърди, че притежава картината от 60-те години на миналия век. Аукционната къща „Им Кински“ оценява стойността на произведението на повече от 54 млн. долара. „Картина с такава рядкост, художествена значимост и стойност не е била предлагана на пазара на изкуство в Централна Европа от десетилетия“, се казва в изявлението на „Кински“.
Сандро Ботичели
Снимка: Naples Carabinieri
Картината – една от последните, нарисувани от Ботичели, изобразява Дева Мария с лик, вдъхновен от музата на художника Симонета Катанео Веспучи. Любимият модел на Ботичели си отива само на 23 години. Твърди се, че работата е била подарък от художника за папа Сикст IV.
Счита се за изчезнала в продължение на над 50 години, докато през 2023 г. не бе открита в дом в Неапол. Произведението датира от XV век и е на стойност около 100 млн. евро, пише The Guardian. Първото известно местоположение на картината е в църква в Санта Мария ла Карита. След това е поверена в ръцете на местно семейство, което я пази в продължение на поколения. По неясни причини обаче тя изчезва от полезрението на италианските власти.
Десетте Божи заповеди
Снимка: OSV News Photo/Christine Kiernan, Reuters
Каменният артефакт датира от 1500 година, но бил загубен в продължение на векове. Той е открит през 1913 година по време на разкопки за нова железопътна линия в южната част на днешен Израел.
Въпреки това - никой не е обърнал специално внимание на находката и тя била използвана като плоча пред случайна къща. Камъкът бил разположен с надписа нагоре. В продължение на 30 години пешеходци непрекъснато минавали по него, без да му обръщат специално внимание. За щастие, историческото значение на плочата в крайна сметка било признато и оценено.
Тя била продадена на учен през 1943 година, съобщи Нова телевизия. Анонимният собственик я разпознал като Декалог, включващ Божиите заповеди. На нея има 20 реда текст, които точно следват стиховете от Библията. Включени са обаче само девет от 10-те заповеди от „Изход“. Липсващата е: „Не изговаряй напразно името Господне“.
„Портрет на доктор Рей“, Винсент ван Гог
Снимка: EPA
Произведението с преживявания, достойни за филмов сюжет, е „Портрет на доктор Рей“ от 1889 г. Изобразен е д-р Феликс Рей, когото Ван Гог среща за пръв път през декември 1888 г. Художникът постъпва в болницата в Арл, Франция, след отрязването на ухото си.
„Портретът на доктор Рей“ е нарисуван след изписването на художника от болницата в Арл в дните между 7 и 17 януари 1889 г. Веднага след това произведението е подарено на лекаря „за спомен“, става ясно от писмо на Ван Гог до Тео. Нито Рей, нито семейството му обаче оценяват жеста. Майката на медика намира на творбата по-практично приложение и използва платното, за да запуши дупка в семейния курник.
Портретът остава в компанията на кокошките в продължение на повече от 10 години, след което вероятно е бил съхраняван в таванско помещение до април 1901 г. Тогава доктор Рей го продава на френския художник експресионист Шарл Камоен. Той пък, от своя страна, бързо го предлага на парижки арт дилър за скромната сума от 150 франка.
Следва замайваща и трудно проследима поредица от продажби, картината многократно изчезва и изненадващо се появява през 1908 г. на търг в берлинска галерия. Купува я руският бизнесмен Сергей Щукин за сума, която вече е набъбнала – 4600 франка. Ценната му сбирка е национализирана след Октомврийската революция от 1917 г., а домът на бизнесмена е превърнат в Държавен музей на новото западно изкуство. Днес картината се съхранява в Музея „Пушкин“ в Москва.
