Годината е 2022, а мястото - Техеран. Младо момиче губи живота си след жесток побой от нравствената полиция в иранската столица. Джина Махса Амини поема последната си глътка въздух едва няколко дни преди 23-ия си рожден ден. Смъртта ѝ ме остави с буца в гърлото и тежест в сърцето, които дълго време така и не отминаха. Макар и наясно с нестабилната политическа обстановка в определени части на света, ми беше трудно да повярвам, че моя връстница е убита заради кичур коса, подаващ се от хиджаба ѝ.
Нима в Иран през XXI век човешкият живот е загубил своята стойност?
Оказва се, че поставен върху „везните на Темида“, той има по-малка тежест от радикалните религиозни виждания на хора, които се смятат за пратеници на Аллах. В този свят на смърт и покварена вяра нежни цветя като жените виреят изключително трудно. Битката им за оцеляване и основни човешки права е в центъра на филма „Семената на свещената смокиня” на режисьора Мохамад Расулоф, представен премиерно у нас в рамките на „София филм фест“.
Снимка: Athens International Film Festival
Той ни „посреща” в дома на Иман (Мисаг Заре), Наджме (Сохейла Голестани) и двете им дъщери Резван (Махса Ростами) и Сана (Сетарех Малеки). Те живеят спокойно, докато един ден бащата не започва работа като следовател. На пръв поглед повишението изглежда като „златна” възможност за семейството – те ще получат по-голям дом и ще си осигурят финансова стабилност. Всичко това обаче си има цена, а в случая на Иман тя е стотици човешки животи.
„Щастливата” вест за семейството съвпада именно с периода на оглушителните протести, съпътстващи смъртта на младата Махса Амини. Младежи излизат по улиците с гръмки лозунги за свободата на жените, а други – горят своите хиджаби и призовават за оставка на режима на Аятолах Али Хаменей. Резултатът е
кървава „баня” по улиците на Иран, от която виждаме реални кадри във филма,
както и много работа за Иман, чиято роля е да подписва смъртните присъди на всички, борещи се за правата си.
Снимка: Courtesy of NYFF
Това, очаквано, отключва вътрешна морална битка у него, която обаче се оказва краткотрайна. „Та кой съм аз, че да се противопоставям на духовните водачи, начело на режима?“ – пита се той.
„Религията на подлежи на въпроси, тя се усеща със сърцето“, това убеждение, оказва се, е насаждано достатъчно дълго у по-възрастното население на Иран, че е успяло да промие съзнанието им. Виждаме не едно или две доказателства за това, но може би най-осезаемо в поведението на Наджме. През целия филм тя се лута някъде между желанието да защити дъщерите си и предаността към съпруга си и религията.
На теория в Иран жените като нея и децата ѝ имат права – те могат да посещават училища и колежи, да шофират, имат достъп до телефони и социални мрежи. На практика обаче дори тези малки победи са лъжовни.
Те само изглеждат свободни, но всъщност съдбата им се решава „при затворени врати“
от мъжете в живота им – бащи, съпрузи, управници.
Снимка: Courtesy of Neon
Манипулацията им се случва изкусно през „канал”, на който повечето хора имат доверие – телевизията. Приемани като четвърта власт, медиите имат влиянието да си играят с обществените възгледи, както си пожелаят, така че да бъде угодно на тези, които са на власт. Важно е да отбележим, че този подход обикновено действа при по-изолираните от света индивиди или по друг начин казано – по-възрастните личности (без достъп до социални мрежи). Напук на заклеймяването на приложенията за видеа и снимки в онлайн пространството, именно те показват истинското лице на протестите на Сана и Резван. Скролвайки из телефона си, те не се забавляват или общуват с приятели, а получават отрезвително „съобщение”, че
всяко неподчинение може да бъде наказано със смърт, а присъдата е издадена от собствения им баща.
Когато страхът и параноята се настаняват в дома им, семейството започва да играе една опасна „игра на котка и мишка”, в която до самия край на филма не е ясно дали ще има победител.
Снимка: Lionsgate
Житейската история на Иман, Наджме, Резван и Сана може и да е художествена измислица, но аспектите от сюжета, близки до действителността, могат да накарат кръвта ти да се смрази. В страна, където до преди по-малко от пет десетилетия жените са се разхождали свободно с рокли и прически, днес млади момичета биват смазвани от бой заради кичур коса.
„Религията никога не е била проблемът. Проблемът са хората, които я използват, за да получат власт”.
