Наричат го „българския Чарли Чаплин“ – актьорът, който отиде там, където поиска, и взе колкото пожела от пъстрия ни свят, непрекъснато подарявайки частици от своя талант на българската публика. „Такъв като него ще липсва цял живот на тези, които го помним. Надявам се бъдещите поколения да имат какво да открият в него“ – казва дъщеря му Албена Колева пред БНТ, избрала да тръгне по неговия път – изпълнен с изкуство и много усмивки.
В деня, в който отбелязваме 13 години от смъртта на Тодор Колев, си спомняме за вдъхновяващия му път, забележителните му превъплъщения и всички негови качества, с които спечели сърцата на хиляди българи, така че да говорят за него от сцена на сцена и „от век на век“.
От модния подиум до театралната сцена
Снимка: Архив на БНТ
Големият актьор се ражда в края на лятото на 1939 г. в град Шумен, в семейството на известен шивач с прякор „Адама“, идващ от името на немската фирма, която оборудвала неговата модна къща. „Още в десети клас бях манекен в ревю на баща ми – изключително елегантен човек беше той. За бала ми пътува до Букурещ, за да ми купи специален плат – габардин ластикотин. „Ъъъ, ела сега – казва – да видиш баща ти какво ти купи!“ „Да, да, хубаво!“ – отговарям и попипвам плата. „Не хубаво, моето момче! В тази държава няма по-хубаво, запомни!“ – разказва Тодор Колев пред списание „Ева“.
„Малкото адамче“, както го наричали голяма част от клиентите на баща му, имало безгрижно детство, в което активно ходело на уроци по цигулка и често получавало покани от по-големите каки и батковци да свири и пее по забави. Някъде там открива и джаз музиката, по която бързо се увлича, а това му носи не малко неприятности – изключен е от училище и от комсомола до постъпването му в казармата. „Най-трудният момент от моето детство беше, когато обявиха баща ми за незаконно забогатял и го вкараха в затвора. Ако животът му не беше се обърнал така с краката нагоре, може би никога нямаше да стана актьор“ – пише Колев в автобиографията си „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“.
Снимка: Росен Николов
Малко преди да бъде приет в първия клас на професор Николай Люцканов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1965 г., той прави първите си публични изяви като музикант в шуменското казино в Градината на Шумен, където днес е издигнат негов паметник в цял ръст. Много пъти съм имала възможността да минавам оттам и да наблюдавам с какъв респект и възхищение туристите и жителите на града се спират, за да разгледат неговата бетонна цигулка отблизо. „Той беше един от най-талантливите хора, които съм срещал. Качвайки се на сцената, той озаряваше всички около себе си и ставаше съвсем друг човек“ – казва известният български композитор Стефан Димитров пред БНТ.
Когато е трети курс в академията, Тодор Колев е избран да изиграе главната роля в студентския спектакъл „В открито небе“ по Славомир Мрожек, който се превръща в едно от най-обсъжданите представления, поставяни някога на сцената на институцията. Точно тогава той за първи път среща Крикор Азарян – режисьора на постановката, и от този момент двамата стават неразделни както в театъра, така и в живота. „Никога не съм имал, нямам и няма да имам по-доверен приятел. Ние споделяхме и доброто, и лошото. Давам си сметка, че животът ми нямаше да бъде такъв, какъвто е, ако той не беше влязъл в него“ – пише Колев в автобиографията си.
„Заслужилият артист“ с международно признание
Снимка: БТА
Не на посредственото, а за истината – с много труд и винаги с усмивка – това е било веруюто на един от най-обичаните български актьори – Тодор Колев. Първият му голям успех в театъра е с представлението „Лодка в гората“, в което си партнира с актрисата Илка Зафирова на сцената на Драматичен театър Пловдив, а малко след това получава покана да се върне в София – в театър „Сълза и смях“. Условията там обаче не му допадат и не след дълго е уволнен, тъй като се бунтува срещу лекомислието, което преобладава на сцената. Когато обаче се затварят вратите на театъра, се отварят тези на киното и телевизията за него.
След като впечатлява зрителите със своята органичност пред камера в „Цар и генерал“ и „Един миг свобода“, Методи Андонов бързо го забелязва и го кани да се снима в „Козият рог“. „Един от най-приятните спомени в живота ми – задачата, която ми възложи Методи, беше много интересна. С мен бяха заснети кадри, които в крайна сметка не влязоха във филма“ – казва в автобиографията си талантливият актьор. Към днешна дата има над 40 игрални филма с негово участие в българските киноархиви, сред които „Последният ерген“, „Топло“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“ и „Двойникът“,
за чието превъплъщение се е състезавал рамо до рамо с Ал Пачино за наградата за главна мъжка роля на фестивала в Карлови Вари и получа пред името си ,,з.а.“
„Аз много добре знам с какво печеля в професията си – с неочаквания поглед. Понякога успявам да уловя много интересна трактовка на образа и да я доразвия, за което често ми лепят етикета „екцентрик“ – споделя Тодор Колев в открития актьорски клас „Умно село“. „Константин Станиславски казва просто нещо – на сцената можеш да си събуеш и гащите, но само ако е оправдано и има смисъл“ – допълва още той.
Любовта и изкушенията
Снимка: БНР
Тодор Колев сключва брак с актрисата Адриана Палюшева малко след като заедно завършват в класа на Никола Луцканов през 1965 г. „Тя замина да работи с мен в Смолянския театър, а след това в Пловдив – някак си с цялата работа имаше нещо недомислено, тя, красавата софиянка с изтънчени маниери, беше там с мен“ – пише в автобиографията си актъорът. Само година по-късно се ражда дъщеря им Албена Колева.
„В нашата професия животът предлага такива жени, на които е трудно да се устои!
„Случвало се е да сме на снимки месец-два или да пътуваме в чужбина за по-дълго. Може да се почувстваш самотен. В крайна сметка имам максима, че да спиш с умна жена е все едно да спиш със самия ум. Това, което винаги първо забелязвам в една дама, е нейният интелект и чувство за хумор.“ – признава Тодор Колев пред списание „Ева“.
Големият актьор определя най-голямата любов в живота си – съпругата му Мария, която остава до него до края на живота му. „Не зная как се влюби в мен. Не съм се и замислял. Просто сме един до друг и това е. Във всяко отношение си допадаме“ – споделя той в едно от последните си интервюта.
През очите на своите близки и ученици
Снимка: БТА
„Баща ми е непримирим човек, на когото трудно можеш да спечелиш доверието. Той винаги много работеше, пътуваше и често беше доста тъжен. Когато се прибираше вкъщи, повече мълчеше и мисълта му беше другаде. Понякога му ходех на гости, сядахме да гледаме телевизия и коментирахме заедно. Много бяхме близки, защото аз го разбирах. Просто го усещах.“ – споделя дъщеря му Албена Колева, малко след като поставя с него моноспектакъла „Шърли Валънтайн“ в Народен театър „Иван Вазов“.
Актьорът Камен Донев казва, че силно е вярвал, че с Тодор Колев ще се срещнат и ще станат много добри приятели още дълго преди той да започне да му преподава в академията. „Той умееше да бъде учител, без да дава формули и да назидава. Някак си, ако трябва да го определя, бих казал, че беше учител със самото си съществуване – чрез начина, по който живееше, разсъждаваше и чрез примерите, които даваше от киното и театъра“ – обяснява той пред Българска национална телевизия.
Чочо Попйорданов, който също е възпитаник на Тодор Колев, споделя, че е научил от него, че актьорската професия е създадена за човек отшелник и единак, който върви по пътя си сам. „Благодарен съм му, че ме научи на самокритика и самоирония, да търся това, което искам да правя, и да се стремя към удовлетворение от това, което съм направил. Според една мисъл учениците пренасят духа и душата на своите учители, без учителите да имат претенции за това“ – казва още Попйорданов.
С очи пълни с възхищение и любов говори години наред Марус Скуркински за своя училте, когото определя като много строг, но и много добър и светъл човек. „Спомням си, когато се осмелих да го поканя за ролята на Малволио в моя режисьорски дебют – „Дванайсета нощ“. Беше незабравимо – той ми даваше много кураж през цялото време. Аз смятам, че Тодор Колев е гениален артист, тъй като е изключително многообразен и е измайсторил няколко абсолютно завършени маски през годините на сцената. Голямо нещо е това, че именно такъв човек с толкова много постижения, с толкова изпълнен дълг към театралното изкуство, си позволи да изпее, че е „Фалшив герой““ – споделя пред БНТ Скуркински.
Сигналът на „Варненското софиянче от Шумен“
Снимка: БТА
Тодор Колев има повече от 50 записани песни в репертоара си, издадени в осем албума, като някои от тях са включени в сборни албуми или части от произведения. Едни от най-популярните му песни са „Жалба за младост“, „Фалшив герой“, „Самотният човек“, „Камион ме блъсна“, „Жигули“, „Сто кила ракия давам“, „Как ще ги стигнем американците“, „Жена на всички времена“, „Черно море“, „Шуменски влак“, „Клоун“, „Големи и малки“ – дует с Хилда Казасян и други. „Той направи сленга и диалекта модерни в България. Тодор Колев беше певец, шоумен – той беше от малкото у нас, който можеше да предизвика истински фурор в културните зали с лекота, благодарение на своя талант и артистичност“ – казва пред БНТ Недислав Николов.
След като първият му студиен албум, издаден от „Балкантон“, състоящ се от две дългосвирещи плочи и аудиокасета, достига рекорден тираж и заема първо място по продажби, големият български актьор е удостоен с Награда на Съюза на артистите в България за най-добри постижения в областта на поп музиката за 1988 г. „Правихме много шоута заедно, които се разпродаваха месеци по-рано. Той винаги умеше да изненадва, защото, импровизирайки, измисляше много нови неща“ – казва за работата си с Тодор Колев Богдана Карадочева.
В едно от последните си интервюта комедийният актьор Тодор Колев споделя, че е написал текста на „Как ще ги стигнем американците“ в колата си, на връщане от концерт, докато слушаше „Let It Be“ в изпълнение на великия Рей Чарлз. „Докато карах, първите четири стиха се подредиха. На първия паркинг след Перник взех кафе, пуснах пак песента и записах целия текст. Усетих, че се смея на глупостите, а когато се засмея, знам, че ще ми се получи. Когато се прибрах към 12:30 ч., ми се наложи да обяснявам на бившата ми съпруга Данчето защо съм се забавил“ – обяснява Колев.
„Моите стъпки стоят по поясъка и чувам още море под себе си, танцувам с теб, не свършва празникът и аз оставам и оставам…“ – един непримирим герой, който ни показа какво значи да правиш изкуство без филтър, без компромиси – с много любов и с дълбока обич към живота, такъв е той с всичките му възходи и падения.
